На разсъмване се разделихме; аз потеглих отново към хартиите и мастилата, неизлечимо наранен от кървавата стрела, която не знаем как да я назовем и я наричаме дух; а той пое на север и се установи в Сърбия, на една планина близо до Скопие, където открил, уж, богата жилка магнезит, омотал неколцина паралии хора, закупил инструменти, наел работници и отново започнал да пробива галерии под земята. Хвърлил във въздуха скали, прокарал пътища, докарал вода, построил си къща, оженил се, здравенякът му старик, за една хубава и весела вдовица, Люба, и й направил едно дете.
И ето че един ден получих телеграма: „Открих прекрасен зелен камък, ела веднага, Зорбас.“ Беше през времето, когато се чуваше първият далечен тътен на бурята, която вече връхлиташе земното кълбо — световната война. Милиони хора трепереха, като виждаха, че гладът, клането, безумието идват. Всички демони в човека се бяха пробудили и бяха жадни за кръв.
В такива изпълнени с горчилка дни получих телеграмата на Зорбас. Отначало се ядосах; светът пропада, животът и честта, и душата на човека са в опасност, и ето ти сега една телеграма да тръгнеш, да преминеш хиляди мили, за да видиш един хубав зелен камък! Проклета да бъде, казах, красотата, защото е безсърдечна и никак не я е еня за мъката на човека.
Но изведнъж се изплаших; гневът ми беше вече стихнал и с ужас почувствах, че този жесток повик на Зорбас откликваше на някакъв друг жесток повик в мен. Някаква свирепа хищна птица в мен размаха криле, за да отлети. Но не отлетях; пак не се осмелих; не тръгнах, не последвах божествения див вик в мен, не извърших една смела безразсъдна постъпка. Последвах студения човешки глас на разума, взех перото и писах на Зорбас и му обясних…
А той ми отвърна: „Ти си, пък да прощаваш, началство, един писарушка. Можеше и ти, нещастнико, поне веднъж в живота си да видиш един хубав зелен камък, но не го видя. Бога ми, седя си понякога, когато нямам работа, и си казвам: „Има ли, или няма ад?” Но вчера, когато получих писмото ти, си казах: „Сигурно трябва да има ад за някои писарушки!“
© Превод от гръцки: Георги Куфов
AFISH.BG
