На 29 април 1961 г. Чудомир пише: „Черна събота. Получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба. Не беше добре и в семейството си. Колкото пъти отивах да го видя, все едно и също нещо чувах: “У дома е ад, ад!“
По стечение на обстоятелствата и днес е събота – ден, в който почитаме паметта на големия български художник.
Дълго време на Щъркелов се е гледало като на рафиниран творец, далеч от развитието на модерните изкуства и следващ вкуса на публиката. Времето нанася корекции на това схващане, като поставя художникът сред лицата на родния пейзаж, постигнал редица забележителни серии творби с много любов към натурата и непрестанна работа над своето усъвършенствуване.
Константин Щъркелов е роден на 12 (25) март 1889 година в София, в занаятчийско семейство. Има семеен спомен, че фамилията е придобита като трансформация на псевдонима на дядо му – Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела.
Баща му Георги е бил софиянец, обущар по професия, а майка му, Мария е родена в Ниш. Освен Константин, семейството има още две момчета – Милан и Димитър.
Бащата на художника почива рано – Константин е само на 13 години. Започва да подпомага майка си за прехраната на семейството – работи в обущарски работилници, продава вестници, статист е в Операта и Народния театър вечерно време…
През 1906 г. Контантин Щъркелов постъпва в Рисувателното училище и още първия семестър участва в конкурс между студентите от всички курсове за есенен пейзаж, спечелвайки втора награда. Димитър Чорбаджийски – Чудомир казва: „Спомням си едно високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж.”
Едва 18-годишен, бъдещият художник пристига в Русия и се настанява за известно време в Одеса. Без средства, без познанства и препоръки, той намира подслон на първо време в известния одески манастир „Андреевское подворие” – убежище за много български гурбетчии, студенти и изпаднали занаятчии. Манастирът е осигурявал на пребиваващите в него само подслон, чай и хляб.
„Босяшките дни – признава в спомените си художникът – не ми правеха впечатление. Доволен бях, щом имах парче хляб и чаша топъл чай.” Само за няколко месеца Константин намира своя среда – също така скитаща и бездомна, но изпълнена със светли надежди и преди всичко с неугасима обич към изкуството.
В Одеса е естествено и началната му среща с живописта на Русия, защото вижда оригиналите в урежданите тук изложби на „Дружеството на южноруските художници” и „Мир искусства”.
След кратък престой в Москва, в края на 1909 г., Константин Щъркелов се завръща в България с достатъчно опит, за да работи самостоятелно, но и с нагласата, че трябва да се сдобие с диплом за художник, за да направи бъдещето си по-сигурно.
През 1911 г. Щъркелов организира първата си самостоятелна изложба. Салонът, в който младият художник излага картините си, е необикновен – това е стаичката, служеща за гардероб към салона по история в Рисувателното училище. Въпреки това, младият човек се представя с почти 80 творби, много от които са откупени още в самото начало на изложбата. Този успех прави името на Щъркелов популярно всред широката публика и му спечелва симпатиите на критиката и изкуствоведческите среди.
Оказал се неочаквано притежател на невероятна за него парична сума, Щъркелов оставя значителна част от нея на майка си, а с останалата тръгва на Запад, за да посети големите галерии във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Лозана, Женева и Венеция.
След 75 дни Константин Щъркелов се връща в България с богати впечатления от вековните съкровища на европейското изкуство, с нови 35 нарисувани през време на пътуването картини и с още по-голяма надежда да претворява и одухотворява в творбите си българската природа.
През 1915 г. Щъркелов завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Нарежда се в списъка на основателните и редовните членове на Съюза на българските учени, писатели и художници. През 1919 г. е сред основателите на дружеството „Родно изкуство” и участва във всички негови изложби.
“Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският й живот” – изповядва художникът Константин Щъркелов.
Александър Балабанов споделя пред в-к „Заря”: „От двадесет години отблизо следя изкуството на Константин Щъркелов… Искам да кажа, знам генезиса и подбудите на изкуството му. И затова, преди три-четири години го нарекох „Цар на акварела”, господар в областта на най-трудната, най-нежната, най-опасната живопис…”
През своя живот Константин Щъркелов е честван истински само при един свой юбилей – през февруари 1935 г., когато заедно с десетата самостоятелна изложба на художника се отбелязва тържествено и 25-годишната му творческа дейност.
AFISH.BG
