Шанел веднъж признава на Салвадор Дали, че “през целия си живот се е занимавала с това да преработи мъжкия костюм в женски: жакети, прически, вратовръзки, маншети”. По думите на философа Барбара Уинки “кръстник на тази нова женственост, родена под знака на мъжествеността” е именно дендито.
През цялата си кариера Шанел пресъздава своя дендистки проект в живота, познавайки прекрасно нуждите на своите съвременнички, които са искали да се подстригват късо, да танцуват модерни танци, да водят активен и много по-свободен начин на живот, отколкото техните майки, още повече бабите им. Искали са да ходят на плаж, да плуват, да карат колело, да играят тенис и дори хокей – с една дума, да правят всичко, което е било вписано в черния списък на по-старото поколение. За всичко това са им били нужни удобни и непринудено елегантни дрехи.
Ярък пример е прословутата малка черна рокля, визитката на мадмоазел, която списание Vogue през 1926 г. сравнява с автомобила Ford – също така функционална, минималистична, елегантна и черна.
Пол Поаре обвинява Шанел, че със своята черна рокля превръща всички в секретарки. Шанел отвръща, че нейните секретарки изглеждат не по-зле от милионерши. И допълва, позовавайки се на ориенталския привкус на колекциите на Поаре: “Шехерезада е нещо просто. Малката черна рокля е нещо сложно”. Създавайки своята рокля и решавайки я в черно, пионерът на женския дендизъм е мислела за ежедневната и практична елегантност, която до този момент е изключително мъжка привилегия.
“Трябва да се движи, трябва да влиза в колата така, че да не се пръснат шевовете!… Необходимо е да бъде в състояние да се наклони. Да играе голф. Дори да язди, всичко в един костюм. Облеклото трябва да има естествени форми”.
Удобството, практичността, непринудеността, сдържаността и “елегантната простота”, от които Шанел се ръководи в творчеството си и които напълно отразяват принципите на дендизма, са вдъхновили дизайнера и при създаването на Шанел номер 5 през 1921. В своя парфюмен проект Шанел решително скъсва с остарелите принципи в женската парфюмерия до този момент. Тя залага на модерен синтетичен аромат, изоставя екзотичните и цветисти имена и избира една проста, правоъгълна бутилка без никакви декоративни елементи, която прилича на контейнер с одеколон и ясно отпраща към мъжката естетика.
Стремежът към дендистка непринуденост и сдържаност позволява на Шанел революционно да реформира женския гардероб, което я прави наследница на Джордж Брамел в областта на мъжкия костюм.
Людмила Алябева, Главен-редактор на списание «Теория моды»
Заглавна снимка – Коко Шанел през 1928 г., © Topfoto/Fotodom
AFISH.BG
