*
Колкото гласове подкрепят някоя заблуда, толкова по-силна става тя, толкова по-опустошителна навлиза в пределите на истината, чието име присвоява.
*
Който се заблуждава по-дълбоко, той става по-дълбоко мъдър.
*
Заблудата на сърцето е най-ценната от всички заблуди.
*
Едничко чувството на окото е сторило за съзнанието повече, отколкото всички останали.
*
Да не може човек да мечтае, би значело (тъй както сме създадени): да не може да мисли – ни история, ни сказания; нито бъдеще, нито минало! Ами що би било тогава настоящето?
*
Изкуството прави човека справедлив.
*
Всичко, което не е обагрено с любов, си остава безцветно.
*
Всяка музика идва от сърце и трябва отново да достигне до сърце.
*
Животът е почти непрекъсната върволица от собствени открития.
*
Който признава задълженята спрямо себе си, той ще ги признава спрямо другите хора.
*
В изкуството има само едно необятно настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.
*
Една драма трябва сама да се движи, не да бъде подтиквана от поета. Източникът на това движение трябва да бъде скрит за всички, както източника на живота.
*
Човекът никога не се успокоява напълно по отношение на околните. Душевното спокойствие е несоциално, трябва да го държим в тайна. Може да го получим само само от себе си и в себе си. Всеки други трябва, дори и да не иска, да го наруши.
AFISH.BG
