Райна Попгеоргиева Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание. На 22 април – деня на освещаването му – тя му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
“Райна Княгиня везе”, худ. Петър Георгиев
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в „Записки по българските въстания”. Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова след Освобождението със синовете си, първата си снаха и внучката, кръстена на нея
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Паметникът на Райна Княгиня в центъра на Панагюрище
Райна и Васил Дипчеви имат петима синове – като четирима от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява и едно момиченце – Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в крайните, бедни квартали. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, петте сина, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и богати люде, успява да издейства построяването на Майчин дом в град София – сегашният Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев”, близо до Централна гара.
Дворът на родната й къща днес
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г., но остава жива в народната памет като българската Райна Княгиня, под чиито пръсти е извезан най-чистият и свят апел „Свобода или смърт!”
AFISH.BG
