Ако изведнъж ми свърши битието,
кой ще благославя химна на щурчето?
Кой ще сгрее вейката изпод сланата?
Кой ще се разпъне сам върху дъгата?
Кой скалите ласкави тъй ще прегърне,
че накрая в рохка пръст ще ги превърне?
Кой ще шепне галено в пукнатините,
в жилите, артериите на стените?
Кой от ругатни ще вдигне катедрала –
за съсипаната вяра, опустяла?
Ако изведнъж престане да ме бъде,
кой оттука лешояда ще пропъди!
Стиснал я със зъби, даже пред смъртта,
кой ще пренесе оттатък любовта!
Ласло Наги, превод: Петър Велчев
Паметник на Ласло Наги в Смолян
Ласло Наги (Lаszlо Nagy – Ласло Над или Нод – 17.07.1925 – 30.01.1978) е унгарски поет, преводач, публицист, график.
Превежда сборници с българско народно творчество: „Сабя и гъдулка” (1950), „Кръвта на соколите” (1960), „Свещи по гори и поля” (1976), както и класическа и съвременна българска поезия: Ботев, Яворов, Гео Милев, Смирненски, Вапацаров, Ламар и др, включени в няколко антологии на българската поезия.
Издава и сборник на народната поезия на южните славяни. Преводач на Роберт Бърнс, Ф. Г. Лорка, Дилън Томас и др.
Почетен гражданин на Смолян (1976), където в квартал Райково има и къща-музей „Ласло Наги”.
AFISH.BG
