“С това приключвам. Мога само да повторя думите си. Смърт няма. Животът е дух, а духът не умира. Само плътта умира и отминава, вечно напред с изпълнилия я химически фермент, вечно гъвкава, вечно кристализираща, само за да се стопи в един поток и наново да кристализира в нови, различни форми, които са преходни и пак се стопяват в този поток. Само духът остава и продължава да се изгражда чрез последователни и безкрайни превъплъщения, като се изкачва нагоре, към светлината. Какъв ли ще бъда, когато заживея отново? Интересно. Интересно…”
Джек Лондон, “Скитник между звездите”
AFISH.BG