Лучано Павароти (12 октомври 1935 – 6 септември 2007) е италиански оперен певец, кавалер на Големия кръст – висш италиански орден за заслуги (Cavaliere di Gran Croce (OMRI)), който постига ненадмината слава и в популярната музика и в крайна сметка се превръща в един от най-успешните тенори на всички времена.
През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори.
С Уили Нелсън
Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал 1990 в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори.
С Пол Макартни
Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава. Биедейки един от „Тримата тенори“, е добре известен с концертите си пред огромна публика и медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца; бежанци, пострадали от войни; акции на Червения кръст и други благотворителни мисии.
Със Стиви Уондър
Освен с прекрасния си глас Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появявява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.
Тримата тенори
Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.
Ето какво споделя през годините великият Лучано:
„Аз съм много обикновен човек. Въпреки всичко, което ми се е случвало, аз се стараех да остана обикновен човек – такъв, какъвто започнах.”
„Всеки ден си напомням за всичко, което ми е било дадено… Когато пеете, вие никога не знаете, кога може да загубите гласа си и това ви кара да цените времето, през което все още пеете хубаво.”
„В операта, както при всяко изпълнителско изкуство, за да бъдете търсен и да налагате високи хонорари, трябва да бъдете несъмнено добър, но също и известен. А тези двете са съвсем различни неща.”
„Като форма на изкуството операта е рядко и забележително творение. Според мен тя изразява човешката драма така, както не може да бъде изразена по никакъв друг начин, или поне не така красиво.”
„Нищо от това, което ми се е случвало, не ме е карало да се чувствам мрачен или потиснат. Аз обичам живота си.”
„Мисля, че най-важната характеристика, която притежавам, е, че когато включите радиото и чуете, че някой пее, вие знаете, че това съм аз. Не бъркате гласа ми с никой друг.”
„Мисля, че живот в музиката е красиво прекаран живот и аз именно на нея съм посветил целия си живот.”
AFISH.BG
