* * *
Ако още те обичам, когато тихо избледнява изтокът,
и сенките на бъдещите дни в подножието му се скупчват…
Когато те прошепвам, и толкова сърцето ти е близко…
Лицето ти със моето е слято…И пак неназовимото се случва…
Тогава ще ме носи въздухът с крилете си прозрачни,
и в белите простори на листа ще падат бавно думите за тебе,
очите ти ще светят като свещи на зимата в селенията здрачни:
на светлината им ще пиша, и ми стига – а другото е непотребно…
Ще пее в мен животът, ще ме залива, сякаш е потоп…
През смях и със любов пространството и времето ще сричам.
И с мъка ще изтръгна душата си от оня облачен въртоп
със който иска да политне…
Но само
ако още те обичам…
© Валентина Радинска
AFISH.BG
