НАДПИС
Гледаш ръцете ми.
Слаби са – казваш – като цветя.
Гледаш устните ми. –
Не им е по силите да обхванат света.
По-добре да се полюлеем върху стъблото на мига,
да се опием с вятър,
да погледаме как залязват очите ни.
Ароматът при увяхването
е най-прекрасният на света,
очертанията на руините смекчават болката.
В мене е огънят, който мисли,
вятърът, който пълни платната,
нетърпеливите ми ръце могат
главата на приятеля
от въздух да изваят.
Повтарям стих, който бих искал
да преведа на санскритски
или на пирамида да поставя:
Когато светлината на звездите секне,
ще осветим нощта със себе си.
Когато вятърът се вкамени,
ние ще раздвижим въздуха.
ДУШАТА НА ПАН КОГИТО
Някога
знаем го от историята
излизала от тялото
когато спирало сърцето
с последния дъх
тихо се оттегляла
на небесните ливади
душата на Пан Когито
се държи другояче
приживе напуска тялото
без да каже сбогом
месеци години пребивава
на други континенти
извън границите на Пан Когито
трудно е да открие адреса ù
не дава знак за себе си
избягва контактите
не пише писма
никой не знае кога ще се върне
може да си е отишла завинаги
Пан Когито се мъчи да превъзмогне
недостойното чувство на ревност
мисли за душата си с добро
мисли за душата си с нежност
сигурно трябва да обитава
и други тела
душите са твърде малко
като за цяло човечество
Пан Когито се примирява със съдбата
няма друг изход
старае се дори да казва
− моята душа моята −
мисли за душата гальовно
мисли за душата с нежност
и когато тя се появява
неочаквано
не я посреща с думите
– добре че се върна
само я гледа изкосо
как сяда пред огледалото
и си реше косата
сплъстена и побеляла
ДОГАДКИ ПО ТЕМАТА ЗА ВАРАВА
Какво е станало с Варава? Питах никой не знае
Пуснат от синджира е излязъл на бялата улица
могъл е да свие надясно да върви направо да свие наляво
да се завърти в кръг да запее радостно като петел
Той Императорът на собствените си ръце и глава
Той Властелинът на своя собствен дъх
Питам защото по някакъв начин участвах в тази работа
Примамен от тълпата пред двореца на Пилат крещях
като другите освободи Варава Варава
Викаха всички ако единствен бях мълчал
пак щеше да стане както е трябвало да стане
А Варава може би се е върнал в своята банда
В планината убива бързо ограбва старателно
Или си е отворил грънчарска работилница
и омърсените с престъпления ръце
очиства в глината на сътворението
Може би е водоносец мулетар лихвар
собственик на кораби – с един от тях отплавал Павел
при Коринтяните
или – и това не можем да изключим –
е станал ценен доносник нает от римляните
Гледайте чудете се каква шеметна игра на съдбата
о възможности потенции о усмивки на Фортуна
А Назаретянина
остана сам
без алтернатива
със стръмната
пътека
на кръвта
© Превод от полски: Здравко Кисьов
AFISH.BG
