Тази опера на Пиетро Маскани е първият представител на новото реалистично течение в оперното изкуство, известно като веризъм.
Веризъм (verismo от италианското vero, което значи истина) е течение в оперното творчество, което се появява най-напред като направление в италианската литература през втората половина на 19 век и едва по-късно преминава в музиката — първо в оперите на Маскани и Руджиеро Леонкавало. Отличителни белези на веризма в операта са: използването за сюжети на случки (преди всичко действителни) от живота на обикновените хора и стремежът за пресъздаване на действителността. Първото такова произведение е „Селска чест” от Маскани. Композиторът създава тази опера по едноименния разказ на Джовани Верга, за да участва в конкурс, обявен от издателя Сонзонио. За голяма изненада на всички първата награда се присъжда на неизвестния Пиетро Маскани. Така той печели широка популярност. „Селска чест“ пожънва огромен успех и до днес тя стои в постоянния репертоар на оперните театри.
За тези, които още не са слушали брилянтната опера, предлагаме сюжета й вкратце, където са указани и най-известните музикални фрагменти от нея, както и оригинално концертно изпълнение на Гена Димитрова на арията на Сантуца „Voi lo sapete”
Място и време на действието: Сицилианско селце през XIX век, Великден
Туриду (тенор), млад селянин, се връща от военна служба и разбира, че годеницата му Лола (мецосопран), се е омъжила за Алфио (баритон). За да си отмъсти, Туриду прелъстява Сантуца (сопран), млада селска девойка. От ревност Лола започва извънбрачна връзка с Туриду.
Отвъд сцената се чува гласът на Туриду, който пее сицилианска песен. Сцената представлява главния площад на селото. От една страна е църквата, а от другата – винопродавницата на Лучия (контраалт), майката на Туриду. Селяни на площада пеят, възхвалявайки хубавия пролетен ден (Gli aranci olezzano sui verdi margini). Някои от тях влизат в църквата.
Сантуца подозира, че Туриду ѝ е изменил с Лола и отива при Лучия и я пита дали е виждала сина си. Тя отговаря, че е отишъл в града за вино. Сантуца ѝ казва, че Туриду е бил забелязан в града през нощта. В този момент пристига Алфио заедно със съселяни. Той възпява радостта от живота и красотата на съпругата си. Алфио иска да купи вино от Лучия, но тя му казва, че е свършило и Туриду е отишъл да купи. Алфио казва, че е видял Туриду по-рано сутринта близо до къщата си. Лучия е изненадана.
Алфио напуска сцената. Чува се хорът от църквата (Regina Coeli). Селяните на площада пеят великденски химн. Сантуца се присъединява към тах. Селяните влизат в църквата, на сцената остават само Сантуца и Лучия. Сантуца разказва как Туриду я е прелъстил и за връзката му с Лола (Voi lo sapete). Лучия съжалява Сантуца, тъй като тя е отритната от останалите селяни заради прелъстяването ѝ от Туриду. Тя не може да влезе в църквата, затова моли Лучия да го стори вместо нея.
Площадът е празен, оркестърът свири симфонично интермецо.
Селяните излизат от църквата. Туриду е щастлив, защото е с Лола, а Сантуца я няма. Той кани приятелите си във винопродавницата на майка си, където вдига наздравица (Viva il vino spumeggiante). Алфио се присъединява към тях. Туриду му предлага вино, но той отказва. Жените си тръгват заедно с Лола. Алфио предизвиква Туриду на дуел. Следвайки сицилианските традиции, двамата мъже се прегръщат, и за да демонстрира, че е съгласен на дуел, Туриду захапва ухото на Алфио, което прокървявя. Това означава, че дуелът ще е до смърт. Алфио си тръгва и Туриду вика майка си. Казва ѝ, че излиза да подиша чист въздух (Mamma, quel vino è generoso) като ѝ заръчва да бъде майка на Сантуца, ако той не се върне (n bacio, mamma! Un altro bacio! – Addio).
Туриду изтичва навън. Лучия плаче пред къщата си. Сантуца идва и я прегръща. Селяните се струпват наоколо. Чуват се гласове в далечината – Туриду е убит. Сантуца и Лучия припадат.
AFISH.BG
