Започва да учи живопис, когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 г. Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (La Llotja, “Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Modest Urgell и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса.
“Натюрморт със стара обувка”
През 1912-1915 г. той продължава обучението си в частната академия на Francesc d’Assís Galí i Fabra. През 1918 г. заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917 г. най-силно е влиянието на Пол Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.
“Жена срещу слънцето”
Около 1918 г. за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени с методично вписани детайли.
През 1920 г. Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо.
“Ноктюрно”
През 1921-1922 г. създава “Ферма” – най-високото постижение от неговия “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 см включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.
“Карнавал”
През 1924 г. Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елюар, Луи Арагон и други представители на сюрреализма. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху Миро. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата (dream pictures) и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника.
“Кон, лула и червено цвете”
В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги „убие“ за благото на съвременните средства на изразяване. Без да е официален член на сюрреалистичното движение, Жоан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си. Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своята самостоятелност, която му позволява да твори в разнообразни сфери. Създава предимно литографии, както и многочислени пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения. През всичките години на своето творчество, Миро продължава да бъде верен на своя сюрреалистичен поглед върху света, който го окръжава, независимо дали създава малки форми или монументални произведения.
“Север-Юг”
От комерсиална гледна точка, Жоан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и вили на богаташи по Лазурния бряг.
Много от творбите му са изложени във Фондация „Жоан Миро“ в Барселона. Стойността на всяка от тях варира от 250 хил. до 8 млн. щатски долара.
AFISH.BG
