Навярно малцина знаят, че всъщност Доналд Съдърланд е канадец. Роден е на 17 юли 1935 г. в град Сент-Джон, провинция Ню Брансуик в Канада, в семейството на търговски пътник и домакиня. Пълното му име е Доналд МакНикъл Съдърланд. Неговите прадеди са с шотландски, английски и немски произход.
В “Не поглеждай сега”
Проявява интерес към актьорството още докато учи инженерство в университета в Торонто, където участва в представления на любителска театрална трупа. Скоро се записва и във факултета по изкуства, затова в крайна сметка завършва с две дипломи – за инженер и актьор.
Във “Военно-полева болница”
През 1956 г. заминава за Лондон, където постъпва в Кралската академия за драматично изкуство. Играе в различни английски провинциални театри, както и в телевизионни спектакли, след което дебютира и на лондонска сцена. Получава покани за роли в някои от най-прочутите театри в столицата на Великобритания и едва 25-годишен се налага като един от най-перспективните английски актьори.
Като Атила Мланчини в “ХХ век” на Бернардо Бертолучи
Подобно на много други кинозвезди и неговата кариера започва с появи на телевизионния екран. Изпълнява второстепенни роли в известни британски сериали от онези години, но впоследствие успява да получи и по-значими роли. Любопитно е, че в началото си спечелва известност с … филми на ужаса, като “Замъкът на живите мъртъвци”и “Домът на ужаса на д-р Терор”в които играе редом с британската звезда в жанра Кристофър Лий.
В “Казанова” на Фелини
Първите екранни превъплъщения на Доналд Съдърланд са донякъде обусловени и от неговата необичайна физика (висок ръст – 193 см, слабо телосложение, изпито и лесно запомнящо се лице) и особен тембър на гласа. Това са най-често патологични персонажи, които той пресъздава особено убедително не само в ранните хорор филми от своята кариера, но и впоследствие под режисурата на Бертолучи (“Двайсети век”), Шлезинджър (“Денят на скакалеца”) и др.
С Кийра Найтли в “Гордост и предразсъдъци”
Филмът, който го превръща в международна кинозвезда, безспорно е блестящата черна комедия на Робърт Олтман “Военно-полева болница”. В нея той разкрива истинския диапазон на актьорския си талант, включващ и превъзходното му умение за превъплъщаване в гротескни, абсурдни и в голяма степен комични персонажи. Не случайно за тази си роля получава и своята първа от общо осем номинации за престижната награда “Златен глобус”, която печели два пъти (за „Гражднинът X” през 1996-а и за “Пътят на войната” през 2003-а година).
В своите многобройни екранни превъплъщения Съдърланд много рядко се повтаря. Така например изобразеният от него крайно отблъскващ образ на фашист заема ключово (зловещо) място сред галерията от ярки образи в гигантската историческа фреска на Бернардо Бертолучи “Двайсети век” (Novecento, 1976). В неговото изпълнение Атила Меланчини е представен като теоретик и практик на най-изобретателните жестокост и садизъм, които въобще човек може да си представи. Той съумява да превърне този патологичен образ в символ на черния тоталитаризъм, надвиснал над Европа през XX век.
В “Гражданинът Х”
И още през същата (1976) година Съдърланд създава абсолютно противоположен характер – Казанова – в едноименния филм на Федерико Фелини, подлагащ на оригинална трактовка историята на живота на тази легендарна личност. Съдърланд намира свой ключ към разбирането на противоречивата и мистериозна фигура на знаменития венецианец. В неговата интерпретация той е представен като трагичен персонаж, принуден да играе натрапената му роля на сексуален супергерой, който наивно вярва, че дължи известността си не това, а на научните си трудове.
В “Игрите на глада”
Филмографията на Доналд Съдърланд е впечатляваща – над сто роли, и нито една, останала незабелязана. Самото му появяване на екрана е гаранция за стойносттта на филма. „Героите на Кели“, „Обикновени хора“, „Не поглеждай сега“, „Зараза“, „Зад решетките“, „Италианска афера“, „Гордост и предразсъдъци”, кино-сагата „Игрите на глада”, малка част от екранните му превъплъщения. Една от легендите на световното кино, по чийто път върви и сина му Кийфър Съдърланд. Понякога природата не си почива, когато раздава таланти. И е най-добрият им режисьор.
AFISH.BG
