„Коледна песен“ е една от най-завладяващите и вълшебни коледни истории, вдъхновила множество литературни и филмови сюжети през годините. Дикенс не е първият автор, който засяга темата в произведенията си, но е първият, който успява да популяризира празника, представяйки светската си гледна точка към него. Той започва работа по романа през септември 1843 г. и я завършва само за 6 седмици: първото издание на книгата е на 19 декември същата година. Подобно на другите му произведения, и тук лошото детство на автора хвърля отражението си върху романа – предполага се, че противоречивите чувства на Дикенс към баща му са вдъхновили изграждането на образа на Ебенизър Скрудж като отрицателен – и все пак впоследствие положителен – герой.
Чарлз Дикенс
Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812–1870) е родом от Портсмут, Англия. След като баща му попада в затвора за дългове, той е принуден да напусне рано училище, за да изкарва прехраната си, работейки във фабрика. Тежките условия, в които живее и работи в тези години, са в основата на бъдещия му успех – именно те повлияват силно на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудовите отношения, които смята за несправедливи към по-бедните и които долавяме в не едно и две негови произведения.
Дикенс е сред най-популярните автори и критици на XIX век, чиито безценни творби му носят нечуван успех още приживе – той постига по-голяма популярност от всеки друг английски писател по това време и е определян от мнозина като най-видния представител на Викторианската епоха. Автор на 15 романа, сред които добре познатите и любими на мнозина и днес “Дейвид Копърфийлд”, “Приключенията на Оливър Туист”, “Барнаби Ръдж”, “Големите надежди” и др., както и на множество разкази, статии, лекции, пиеси и др.
Ето как Дикенс описва светлия празник в своята „Коледна песен“:
„Облече се „в най-хубавите си дрехи“ и най-после излезе на улицата. До това време хората вече се лееха като поток, както ги беше видял с Духа на Настоящата Коледа; и като вървеше със скръстени на гърба ръце, Скрудж поглеждаше всеки човек с радостна усмивка. С една дума, изглеждаше така покоряващо приятен, че трима или четирима добродушни хорица рекоха: „Добро утро, сър. Весела ви Коледа!“ И по-късно Скрудж честичко повтаряше, че от всички весели звуци, които някога е чувал, тези са му звучали най-весело.“
„Ще чествам Коледа в сърцето си и ще се старая да я съхраня за през цялата година.“
„Коледа! Ако от нейното идване у човек не се събуждат весели мисли в ума и весели чувства в гърдите, то той определено мрази човечеството.“
„Винаги съм мислил за коледните празници като за благодатно време; време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време; едничкото ми познато време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по-нищите от тях така, като че ли наистина са им спътници за към гроба, а не като на друга раса същества, тръгнали на други пътешествия. И следователно, макар Коледата никога да не е пуснала зрънце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донесла добро, и ще ми донесе добро; и си казвам: бог да я благослови!”
AFISH.BG
