При четири официални брака, неизвестен брой тайни любови и поне половин дузина деца човек няма как да не е на „ти” с онова, което сблъсква и събира мъжете и жените. Такъв е френският режисьор Клод Льолуш, който създава една от най-вълнуващите любовни истории в историята на киното – филмът „Един мъж и една жена” (1966) съвсем заслужено му носи „Златна палма” от фестивала в Кан и две награди „Оскар” за най-добър неанглоезичен филм и най-добър оригинален сценарии (има и номинации за режисура).
Анук Еме и Жан-Луи Трентинян в кадър от “Един мъж и една жена”, реж. Клод Льолуш
Той е роден на днешния ден – 30 октомври, през 1937 г. в Париж. Родителите му са алжирски евреи. Клод дебютира в киното първо като оператор на късометражни филми. Тогава е едва на 13. Първият му документален филм „Злото на века” е удостоен с Гран при за дебют на кинофестивала в Кан, а на 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. През 1956 г. заснема със скрита камера репортажа „Когато се повдига завесата” за тогавашния СССР. Лентата веднага е купена и показана по френската телевизия.
Първата му режисьорска работа – пълнометражният „Същността на човека” (1961), минава незабелязано. Пет години по-късно обаче целият свят вече повтаря името на Клод Льолуш заради „Един мъж и една жена”. Досега в дългата му кариера има заснети повече от 50 филма, всеки от които вълнува с разказаната в него история („Смелостта да обичаш”, „Обичам те, негоднико”, „Булеварден роман”, „Толкова много любов”, „И сега… дами и господа” и др.).
Истински сърцевед, критиката винаги акцентира на неговата запазена марка – автентична атмосфера, спонтанност на актьорите и виртуозност на заснемане, на които Льолуш държи, независимо дали прави лежерна комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка. Той обожава своите актьори, снимал е големи звезди на световното кино като Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян, Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин и др. Обича да кани и непрофесионални актьори, някои от които са доста популярни личности (бизнесмена Бернар Тапи, певицата Патрисия Каас и др.).
Клод с актуалната си съпруга Александра, с която са женени от 1993 г.
Както за много други известни лица от киното, така и за Клод Льолуш се разказват всякакви легенди. Поне три са свързани с един 9-минутен, но доста екстремен филм. През 1976-а Льолуш заснема късометражката „C’était un rendez-vous” („Това беше една среща”), в която разказва за свое пътуване из нощен Париж. Режисьорът оператор се носи из тъмните улици със собственото си „Ферари”. Според една от легендите, които се разказват след това, зад волана не е бил самият Льолуш, а професионалният автомобилен състезател и пилот от Формула 1 – Жак-Анри Лафит. Друга легенда пък гласи, че снимките не са направени от кабината на „Ферари”, а от машина, произведена от „Мерцедес” с 6,9-литров двигател. А доколкото е известно от най-разпространената легенда за скоростното събитие, режисьорът е бил осъден да прекара две седмици зад решетките, тъй като сериозно е надхвърлил ограничението за скоростта в градски условия. Автомобилът се е носел с повече от 200 км/ч.
Ето и няколко от прочутите максими на Клод Льолуш, споделяни през годините в различни интервюта:
„Господ Бог е най-добрият режисьор в света. Той успя да убеди всеки от живеещите 6 милиарда хора на планетата, че негова е главната роля, а останалите са в масовката.”
„По принцип красавците не са щедри. Те си мислят, че физическата красота заменя всичко останало.”
„Според мен най-красивото е скрито вътре. Ние сме свикнали с външното, повърхностното проявление, на което в нашия свят се придава огромно значение. И ако в моя филм „Булеварден роман” вместо Доминик Пиньон се снимаше Брад Пит, нищо нямаше да се получи… Защото най-красивото е вътре в човека.”
„Проблемите – това е нищо повече от тренировка за щастие: няма проблем, няма и щастие. А щастието настъпва тогава, когато свършват проблемите.”
„Според мен хората, които си задават въпроси като „кои сме ние” и „откъде сме се появили”, нямат никакъв шанс да бъдат щастливи. Защото отговор няма.”
AFISH.BG
