Тази тема е достатъчно стара, за да присъства непрекъснато в публичното пространство. Явно един живот не е достатъчен, та все на някой минал се позоваваме и все в някой бъдещ се уповаваме. Не говоря метафорично, не. Току плъзнат разни паразитни приложенийца, които ти казват какъв си бил в миналия живот, как си изглеждал, колко пъти си се прераждал и кой си ти в края на краищата. И преди епохата на фейсбук това вървеше. Когато минаваше кометата Хейл-Боб, един мой добър приятел реши да ме омае с комплименти под формата на приказка. „Спомни” си, че преди 4 000 години, при предишното преминаване на тази комета, той е мъкнел камъни за египетските пирамиди и под палещото слънце е чул възгласите „Нефертити, Нефертити…”, огледал се и ме видял. Цяла-целеничка, съща-същеничка. Красива, та чак прекрасна, щото Нефертити се превежда като „Красивата иде”. Забавлявахме се много, артист човек, добре го играеше. И досега на майтап ми вика Нефер. Обаче много народ хич не се майтапи на тази тема. Ако вземеш на сериозно цялата тази галиматия, то по горката ни земя шестват едни ми ти Клеопатри, едни ми ти Марии-Антоанети, едни ми ти от баронеси до принцеси, от царици до императрици, коя от коя по-властни и красиви, а пък като се огледаш – нормални жени с бизнес чанта в едната ръка и торба с продукти в другата, бабки с внучета, лелки с кучета, момичета и… най-обикновени кифли. Те тия точно са преродените. Откъм тежък грим го докарват на Клеопатра, откъм силикон – на Рубенсови балкони, откъм ноктопластика – на Лукреция Борджия, току-що погубила поредната си жертва. Щом ги влече… Много пъти сме говорили с приятели как ни една не си спомня да е била ядачка на картофи, марсилска перачка или селянка, кърмеща детето си на нивата до разпрегнатите волове. И сме стигали до заключението, че просто не са и чували за визираните картини, камо ли да са ги виждали. Как пък никоя не се сети поне преродена Аспазия или Мария Склодовска-Кюри да се пише! Познавам обаче една, която твърди, че е Фрина. И все чака някой именит художник да й предложи да я обезсмърти отново. Има време, все още е относително млада, знае ли човек – току виж прероден Фидий спре взора си върху нея. Пък комшийката от съседния вход оня ден ми вика: „Да знаеш, сигурно съм била Семирамида в някой предишен живот, та тъй ме тегли все на терасата сред китките да си седя”. Сигурно има хляб в това да живееш с мисълта, че си бил нещо изключително. В предишен живот. Или ще бъдеш нещо още по-изключително в бъдещ живот. А в сегашния? Какво правиш в сегашния, който е единствено сигурен, че в него дишаш, работиш, живееш и трябва да направиш нещо, дето го умееш. Поне да опиташ. Ако, разбира се, имаш цел, намерение да я осъществиш, действаш по въпроса, трудиш се, усъвършенстваш се, залягаш над знания, познания и реализация… Да, бе, Катерина Медичи да работи като медицинска сестра или Мадам Помпадур да е фризьорка. Ми никак не върви, съгласете се. Представяте ли си Екатерина Велика как тича сутрин с дете на ръце към яслата и след това гони автобуса, за да не закъснее за работа в някоя кантора? И ако давам примери само от женски род, то е защото Александърмакедоновците, Наполеоновците и всякаквите царе, папи и патриарси, трудно си признават открито кои са били. Не че комплексите им са по-малки, но не ги избиват с надцакване по реаинкарнация. Царици сме жените в инвестиране на минало величие, наведени над печката или чашата с необятен коктейл, царициииии! А животът, дето сега го живеем или пропиляваме, днес го има, утре го няма. А ще ни помнят такива, каквито сме сега и тук. Близките, роднините, приятелите, децата ни, те ще ни помнят само и единствено от сегашния живот. В него сме Марии, Веселини, Надежди, Станки и Пенки. Дори да носим имена от латиносериали. Дори да сме по-красиви от Клеопарта и по-коварни от Лукреция Борджия, по-властни от Екатерина Велика и по-лекомислено обречени от Мария-Антоанета. Дори да си оскубем екстеншъните и да си разпарцалосаме марковите парцалетки коя е по-Савска царица от Савската царица, този живот си върви и да седнеш да разчиташ на бъдещия е кауза пердута. Поне една Жана Д`Арк да се беше безстрашно изстъпила, една Райна Княгиня да беше байряк развила… Ама – първата била грозничка, втората не била от знатно потекло, само тъй я нарекли, та кой ще тръгне да ти се преражда в такива, нали? Несериозно е някак. Мда. Ще взема да си пусна „Песенка о переселении душ” на Висоцки и ще си припявам с него „Не лучше ли при жизни быть приличным человеком?”
Естествено, че е по-добре, ама а де!
Маргарита Петкова
AFISH.BG
