„Как можеш да се колебаеш? Рискувай! Рискувай всичко! Спри да се вслушваш в мнението на другите, в чужди гласове. Заеми се с най-трудното за теб в света. Бъди независим. Погледни истината в очите…” Думите са на Катрин Мансфийлд, една от най-добрите разаказвачки от първата половина на ХХ век. По-голямата част от краткия й живот минава във Великобритания и Франция, но тя е родена в Нова Зеландия. Идва на бял свят в семейството на виден банкер точно на днешния ден – 14 октомври 1888 г. в Уелингтън. Истинското й име е Катлийн Мансфийлд Бошам.
През 1903-1906 г. бъдещата писателка учи в „Куинс колидж” в Лондон, но след това се връща в родината си. Увлича се от музиката, свири на виолончело, но баща й е категоричен – в никакъв случай дъщеря му не бива да става музикант. И след две скучни години в Нова Зеландия младата дама поема отново към Острова.
Посвещава се на писането, омъжва се за издателя Джон Милтън Мъри, живее в средите на лондонската бохема. Вилнеещата по онова време туберкулоза обаче не подминава Катрин Мансфийлд. Тя се подлага на различни лечения, включително на нови експерименти, но напразно. Умира едва 34-годишна след кръвоизлив в белите дробове в Южна Франция.
Литераторуведите често я сравняват с Чехов, О’Хенри, Кортасар, Хемингуей. Благодарение на нейния съпруг, който успява да събере и издаде цялото й творчество, до наши дни са достигнали прекрасните разкази („Градинско увеселение”, „Дъщерите на покойния полковник” и др.) и стихове на Катрин Мансфийлд.
По повод годишнината от рождението на писателката публикуваме избрани нейни мисли:
„Първо съм писател, а след това жена.”
„Винаги съм чувствала, че най-голямото успокоение, комфорт и привилегия на приятелството е, че човек не трябва да обяснява нищо”.
„Съжалението е ужасна загуба на енергия.”
„Искам да бъда всичко, което съм способна да бъда.”
„Ако можем да променим своята нагласа, не само ще виждаме живота различно, но и самия той ще бъде различен.”
„Удоволствието от четенето се удвоява, ако човек живее с друг, който споделя същите книги.”
„От изключителна важност е да се научим да се смеем на себе си.”
„За мен животът никога не се е превръщал в навик. Винаги е чудо.”
„Всеки път, когато се подготвям за пътешествие, се подготвям и за смъртта. Да знам, че ако не се върна, всичко е нареден.”
„Когато погледна назад си представям, че винаги съм писала. Глупости, вярно е. Но по-добре да пишеш глупости, каквото и да е, пред нищо.”
„Какво най-много искаш да правиш? Това трябва да продължавам да питам себе си във времена на трудности.”
„Раят е един безкраен понеделник.”
Източник на заглавната снимка – www.theheroinecollective.com
AFISH.BG
