ПТИЦИ
Като залутан звън през теб минавам, свят,
като насън вървя през теб, живот чудесен,
раздавам се като трошици хляб,
изпявам се като най-чиста песен.
Ти като приказка със хиляди очи,
оставяш ми ръцете вечно с празни длани,
а някаква съдба ме гледа и мълчи
и тъй е страшно нейното мълчание.
Завиждам им на птиците, небесните сестри,
за пълните сърца със радости и грижи –
по пътя, начертан връх ясното небе,
редицата им сребърна се ниже…
Рибари
Водата е спокойна, тъмносиня
и лодката оставя светла диря.
Последния летовник си замина
и опустя, затихна манастиря.
Сега е морския шум ясен и по-близък,
вълната плитко в пясъка разляна,
а на скалата, в каменната хижа,
рибарската дружина е събрана.
Широко и безгрижно е запяла
от своя кът, тъй малък и тъй тесен,
над хижата минава ято закъсняло,
заслушано в рибарската и песен.
Морето се размъти, вятър духа,
рибарите затегнаха даляни.
Ще трябва вече да вървим оттука
И лястовиците за път са сбрани.
Къде ще идем? Свят широк, далечен,
а водната пустиня е безкрайна.
И кораба – и той замина вече,
като мираж далечен, като тайна.
Тъй малки бяха дните ни, тъй къси,
изпратиха ни с лодката рибари
и ги пое морето във дъха си
като деца и братя, и другари.
AFISH.BG
