*
Любов – магическа реалност,
неоскърбени светове,
в които жано и нормално
сърцето.чудо ни зове.
То търси истина и милост
и в синкавия полуздрач
се смесват най-необяснимо
очакван смях с нечакан плач.
И веят в тръпните дървета
нехайни, неми ветрове.
А в странен климат
по полето
цъфтят заветни цветове.
Най-често във предсънно време
дъжд люляков ще зароси.
Там чуваш честни обяснения
и още вярваш на сълзи.
И накпяла правда има
във жеста, в трепета, в гласа:
или отчаян ще заминеш,
или ще вършиш чудеса.
*
Кратко – като сянка на топола –
беше всичко.
Сън и ветрове.
Или бях за малко страшно болен,
или съм обичал векове.
Стаята с разлаканото щастие
пази ли –
доднес не съм разбрал –
Ехото на твойто несъгласие,
вярата на моята печал?
Аз се мятах като пеперуда,
хваната в прожекторно поле.
Влязох да открия живо чудо,
излетях с опърлени криле…
Не остана нищо преживяно
в размагниените ни души.
Но от неизпитаните рани
също може да ти дотежи.
Ужким цял живот ги пъдиш твърдо,
ужким ги презираш цял живот –
но ги носиш:
или като мъдрост,
или като мъка в тържество.
С брат си Димитър и сестра си Желязка
*
Като начало на сирачество
ще дойде нашата раздяла.
Аз знам, че няма да заплачеш,
а само ще си страшно бяла.
Цвета на младо отчаяние
ще виждаш в срещите ни бъдни.
Неизживени покаяния
неумолимо ще те съдят…
Поуревнивата инерция
ще те насочва все към мене…
Разлъчени единоверци –
ще бъдем и докрай спасени?
И посред кратките трагедии,
и посред дългите ни драми –
ще станем ли отново бедни
на вярност или на измами?
Или отново многократно
ще се залъгваме със притчи
за щастие – невероятно
като разстрелване на птици.
© Павел Матев, „Натрупани мълчания”
AFISH.BG