Известен е най-вече с култовия си роман „Trainspotting”. Други негови книги са продължението му „Дрога“, както и „Лепило“, „Гавра“, „Порно“, „Креватните тайни на майсторите готвачи“. Уелш пише за всичко това „от другата страна“ на ценностите и нормите, извън приетото и толерираното. Автор е също на пиеси и филмови сценарии, режисирал е няколко късометражни филма.
Характерно при Ървин Уелш е това, че едни и същи персонажи присъстват в различни негови произведения, създавайки нещо като отделен свят, развитието на който читателите проследяват в книгите. Уелш е известен също с това, че пише произведенията си на роден единбургски диалект, като умишлено пренебрегва нормите на традиционния литературен език.
Ървин Уелш и Робър Карлайл
Предлагаме ви част от неговите спомени, които обясняват житейския му и творчески път:
„СПОМНЯМ СИ…
…киното в събота сутрин
Роден съм в Лит, но се преместихме в Единбург, когато бях на три или четири години, което е и един от най-ярките ми спомени от годините преди училище. Нанесохме се в мезонет и там израснах, но въпреки че местенето в големия град изглежда вълнуващо, аз все още считам Лит за моето място. Всичките ми лели и чичовци живееха там, а в събота ходех на сутрешните кино прожекции – няколко анимации, уестърн или ако си истински късметлия – филм за Джеймс Бонд. Това беше перфектният уикенд за мен – да ме хранят роднините и да гледам шпионските филми.
…глупостите в училище
Обичах да съм в училище, да се размотавам с приятелите си, но стоенето в класната стая не беше от полза. Просто не можех да си задържа вниманието, умът ми винаги беше някъде другаде. По някакъв странен начин смехът с приятелите ми беше това, което пося семената на писателската професия у мен. Движех с по-големи ученици, слушах историите им. Израснах с хора, които бяха много по-добри разказвачи от мен, но те нямаха намерение да пишат. Вместо това гледах техните театрални постановки през спиците на колелетата и някак те станаха горивото, което задвижи моите истории.
…работническата класа
Някои хора смятат, че съм се влял в т.нар. „средна класа“, след като станах писател, но баща ми беше докер и се гордея с корените си. Кварталът, в който живеехме, беше пълен с хора като него, които работеха за други хора, работеха здраво, а през уикенда отмаряха. Когато работните им места бяха закрити, кварталите от работнически станаха гета. И тогава започнаха проблемите със СПИН и хероина. Все още вярвам, че това са добри места за живот, някои от старите ми приятели още са там. Да, имат си проблеми, но усещането за общност е живо.
…как станах наркоман
Като млад бях готов на всичко, за да си махна главата. Започнах с алкохол и стигнах до хероин. Мислех, че си прекарвам страхотно, но не осъзнавам колко пристрастяващо и разрушително е това, което правех. Повечето наркомани, които познавах, бяха имали сериозни проблеми в детството си, но моето пристрастяване идваше от простата глупост. Всъщност не е така, загубих баща си в средата на 20-те си години и нямах емоционалните сили да се справя със загубата. И станах наркоман. Болката от загубата постепенно утихна, но скъсването с хероина не беше лесно. Това е сериозна, физическа зависимост, която изисква сериозна причина да се откажеш. Младите често искат съвети за хероина, но няма какво много да се каже. Можеш да говориш много, но е трудно да придадеш идеята за криещата се опасност на младите хора, защото те нямат усещане за собствената си смъртност, че играят на хазарт с животите си.
…преместването в Лондон
Мислех за това от хлапе, имах роднини на юг, но го направих чак през 1978 г. Мисля, че пънк музиката ме убеди да го направя, слушах Pistols, Clash, Damned, ходех на концерти в Сохо, дори свирих в няколко банди и за известно време си мислех, че така ще оставя някакъв отпечатък на света. Градът ме дразнеше с някакви дребни неща, но странното е, че и ме успокояваше. Намерих си работа, устроих се, вероятно преоткривах себе си. До известна степен всички го правим, когато се преместим на ново място. Никой не ме познаваше и можех да пиша песни, да ходя на театър или музей без никой да го е грижа. Чувствах го като пролетно почистване на личността си.
…писането на „Трейнспотинг“
В края на 80-те се върнах в Единбург, върнах се и към колежа. Никога не съм се приемал за писател, защото никога не съм се обучавал за това. Не е като да седиш в кухнята си и да обсъждаш Шекспир. Но песните ми се превърнаха в кратки разкази, те – в по-дълги, а един от тях – в „Трейнспотинг“. Предполагах, че ще се приеме добре в Шотландия, но не очаквах нищо повече, защото беше написана с диалект. Грешах! След като излезе филмът, животът ми стана доста истеричен, дори Боб Дол го спомена в предизборната кампания в САЩ през 1996 г. Не бях и мечтал за такъв ПР. И изведнъж всяко хлапе в Америка искаше да прочете романа.
…решението, че не искам деца
Не е като да се събудиш една сутрин и да си кажеш „Не, не искам деца“, случва се постепено. Мисля, че съм твърде стар за това. Имам приятели на моите години, които сега стават родители за първи път, след като са постигнали всичко живота, но аз не го чувствам. Не съм нещастен от това решение, радвам се на днешния ден, на това кой съм, какво имам. Освен това мисля, че светът е вече пренаселен, не искам да допринасям за увеличаването на бройката.”
Източник на „Спомням си…” © Lira.bg
AFISH.BG
