БЛИНД
Криехте дама спатия в ръкава,
нож зад гърба си държахте,
подличко в ъглите се скатавахте,
спяхте по време на вахта.
Ровехте скверничко в моите драми –
кога ще стъпя накриво.
С всяко потупване свойско по рамото
вдън земя ме забивахте.
В късните доби гладно помитахте
всички трохи от масите ми,
нищехте рима по рима стиховете ми –
тъй талантливо опасни.
И по ръката ми, дето ви хранеше,
белег от зъби оставяхте.
Явно с отрова ми пълнехте чашите,
но и отровата ви бе ялова.
Не ме ловяха вашите уроки,
проклятия и съзаклятия.
Камъните, по мене хвърлени,
събрах за брод през блатото ви.
Но в суетнята – фатално забравихте,
че аз съм Дама спатия.
Тесни и къси са ви ръкавите –
няма как в тях да ме скриете.
Като любимка на всички влъхви,
ще ви го кажа на срички:
– Повече нямам време за блъфове.
Всичко на масата! Всич-ко!!!
© Margarita Petkova
AFISH.BG
