Щом успокоителните и прозаични лъчи на слънцето проникнаха в гъсталака и възвестиха началото на работния ден, Тес се измъкна изпод купчината листа и смело се огледа наоколо. Сега тя разбра какво я бе обезпокоило през нощта. Горичката, където се бе подслонила, завършваше на това място с ограда, зад която се простираха ниви. Под дърветата се търкаляха няколко фазана, чиито ярки пера бяха обагрени с кръв. Някои бяха мъртви, други едва помръдваха крила, трети гледаха изцъклено в небето и бързо дишаха, четвърти се бяха свили или изтегнали — всички се гърчеха в агония — всички, освен щастливците, чиито мъки бяха свършили още през нощта.
Тес веднага разбра каква е работата. Предишния ден ловци са принудили птиците да се скрият в това кътче на гората. Убитите и умрелите преди падането на нощта са били намерени и прибрани, а тежко ранените фазани са избягали и са се скрили или са накацали по дебелите клони, където са стояли, докато през нощта съвсем отслабнат от загубената кръв и започнат да падат един по един.
В детските години понякога й се бе случвало да зърне някои от тези странно облечени мъже, които заничат иззад плетовете или се взират в храстите с насочени пушки и с кръвожаден огън в очите. Бяха й обяснили, че макар да изглеждат груби и брутални по време на лов, те невинаги са такива: всъщност те са съвсем мирни хора, освен през някои седмици на есента и зимата, когато, като жителите на Малайския полуостров, ги хваща амок и те си поставят за цел да убиват; в този случай жертвите им бяха беззащитни пернати същества, които хората развъждат единствено за да задоволяват склонността си към убийство — какво жестоко, какво нерицарско отношение към по-слабите членове на общото семейство на живите същества!
Като човек, който чувствува чуждите страдания не по-малко от своите, първата мисъл на Тес бе да прекрати мъките на още живите птици. Със собствените си ръце тя изви вратовете на всички, които можа да намери, и ги остави на същото място, докато лесничеите дойдат да ги потърсят — а те сигурно щяха да дойдат.
— Бедничките, като гледам вашето нещастие, как мога да си мисля, че съм най-окаяното същество на света! — Възкликна тя, докато състрадателно убиваше птиците, а по бузите й се стичаха сълзи. — А мен нищо не ме боли. Не съм осакатена, не съм ранена, имам две здрави ръце, които да ме хранят и обличат. — Тя се срамуваше от отчаянието, което я бе обзело през нощта — отчаяние, предизвикано само от чувството за обреченост пред произволните закони на обществото, които нямат нищо общо със законите на природата.
© Превод от английски: Веселин Измирлиев, Л. Велинов
Настася Кински като Тес в едноименния филм на Роман Полански
Гробът на Томас Харди
AFISH.BG
