В течение на почти два века съществувала традицията руските управници да избират невестите си с “кастинг”.
Традицията да се избират съпруги чрез огледи идва в Русия от Византия, само че осем века по-късно. Първият руски владетел, който организира “национален кастинг” е Василий III. Традициите на византийския императорски двор донася в Русия майката на руския владетел, София Палеолог.
Във Византия изпращали посланици до всички околни райони. Те трябвало да изберат кандидатки по три основни критерия: ръст, размер на главата и краката. Здравето и красотата са по подразбиране.
Първият такъв оглед датира от 788 година. Според легендата, тогава от 13-те кандидатки е била избрана за съпруга на владетеля внучката на Св Филарет Милостиви Мария Амнийска.
През 1505 г. за Василий III, от различни части на страната, били събрани около 1500 момичета, за да изберат една единствена. От 1500-те болярки избрали и довели в Москва 500, от тях избрали 300, от тристата – 200, след това 100, и най-накрая – само десет внимателно разгледани; от тези десет Василий си избрал невеста и след това се оженил за нея.
Съпруга на владетеля станала дъщерята на околничий (придворен чин) Соломоний Сабуров. Карамзин пише, че тя се отличавала с “целомъдрие, красота, цветущо здраве”.
Царската невеста задължително трябвало да е висока. Главата трябвало да е пропорционална на тялото. Освен това, потенциалната съпруга трябвало да съответства по големината на краката, която в никакъв случай не трябвало да надвишава тази на суверена. Според легендата, това е правено не само за красота, но и за да се покаже “кой е главният в дома”.
Иван IV решил да се ожени, когато е едва на 17-годишна възраст. Той дори иска разрешение от митрополита да започне официално да си търси жена.
„Първата ми мисълта беше да си търся невеста в другите царства; но, разсъждавайки старателно, отвърлям тази мисъл. Бидейки лишен от родители в ранна детска възраст и възпитан като сирак, мога и да не се справя с нрава на чужденка“, казва Иван IV на митрополита (Н.М. Карамзин, “История на руската държава”).
“Чиновници” и представители на църквата са били изпратени в различни краища на Русия в търсене на бъдещата съпруга. Наредено им било да гледат почти всички момичета. Както историците пишат, параметрите на изискванията към невестата са същите като тези на Василий III.
Разликата е, че царят все пак обърнал внимание на знатността (“благородността”) на бъдещата съпруга. Момичета от обикновени семейства не били оглеждани. Избрани били, според различни източници, около 200 кандидатки.
„Той избра младата Анастасия, дъщеря на вдовицата Захарина, чийто мъж, Роман Юриевич бил околничий (един от най-високите болярски чинове), а свекърът – боярин на (цар) Йоан III. Родът им произхожда от Андрей Кобила, дошъл при нас от Прусия през XIV век“, пише Карамзин.
Впрочем, качества като целомъдрие, смирение, набожност у съпругата, също са имали място при избора.
От шестте си жени (и една наложница) Иван Грозни избрал чрез “общонационален” оглед три: Марфа Собакина, Анна Колтовска и Анастасия Захарина. Една от тях (Захарина) умира още докато мъжът й е жив.
От този брак Грозни има шест деца, сред които е и бъдещият управник Фьодор Иванович. Втората избрана по този начин жена (а ние помним, че при „кастинга” здравето е от основните условия) умира две седмици след сватбата, “поради болест”. Третата (Колтовска) – става монахиня.
Майката на първия Романов на руския престол – монахинята Марфа – решава да го ожени когато бил на 19 години. Отказват се от идеята за национален оглед и се ограничават с тълпата болярски и дворянски дъщери.
„Свикват по стар обичай тълпа девици – дъщери на дворяните и деца на болярите; Михаил харесва най-много от всички Маря, дъщерята на дворянина Иван Хлопов“, пише Карамзин.
Довели в двореца момичето и родителите й и започнали да подготвят сватбата. Михаил станал добър приятел с бащата на булката, което уплашило неговия приближен Михаил Салтиков. Било решено възлюбената и многочислените й роднини да бъдат отстранени от двореца. Но открито това не можело да стане, било рисковано – влюбеният цар можел и да убие за това. В резултат решават момичето да се “отпише по здравословни причини”. Тук всичко се решава от случайността.
Както твърдят историците, царската невеста обичала сладкиши и тъй като преяла, получила разстройство на стомаха. Извикали лекар, който препоръчал да яде по-малко. Скоро всичко преминало, но Салтикови вече донесли на царя и майка му, монахинята Марфа (от мнението на която господарят бил силно зависим), че невестата имала проблеми със здравето.
„Салтиков извикал друг, по-млад лекар на име Балсир, който установява жълтеница, но не силна и казал, че заболяването е лечимо. Лекарствата от него не искали и повече не го викали“, пише Карамзин.
Болярите настояли да се отърват от Хлопова, защото има опасност да не се получат здрави наследници на трона.
Вторият път решили да търсят жена без оглед. Майката на царя се опитала да го ожени за Мария Долгорукова, чийто род бил богат и благороден. Но внезапно, след сватбата, при момичето започват здравословни проблеми.
„На 19 септември е извършено бракосъчетанието, а на следващия ден младата царица се оказва болна. Казват, че са я развалили лоши хора. След три месеца и малко, на 6 януари 1625 г. тя умира“, пише Карамзин.
При избора на третата невеста Михаил взел предвид предишните два тъжни опита. Кандидатурата на бъдещата царица не се оповестила почти до сватбата. Само три дни преди сватбата въвели Евдокия Стрешнева в двореца. Тя била избрана пак с оглед, но не от “традиционните” стотици кандидатки, а само от шестдесет. Именно Страшнева става майка на бъдещия владетел Алексей Михайлович.
Последният руски цар, който нямал титлата император, провел два пъти огледи.
Първият път “кастингът” се провел през 1647 г. За Алексей Михайлович болярите събрали 200 момичета, повечето от които живеели в Москва. На царя представили само шест от тях: останалите кандидатки били признати за “негодни” от приближените на владетеля. Както отбелязва Костомаров, всъщност момичета не подхождали не на царя, а на приближените му. Е, роднините на красавиците не били единомишленици на “журито”.
В резултат царят избира дъщерята на помешчика Евфимий Всеволожски. Тя устройвала всички, освен учителя на царя Борис Морозов. Както историци твърдят, именно той убеждава момичетата, които обличали потенциалната невеста, да опънат косата й по-силно.
„Когато за първи път я обличат в царска одежда, жените опънали косата й толкова силно, че тя представяйки се на царя, припаднала. Това определили като епилепсия. Бащата на булката бил обвинен в това, че скрил болестта на дъщеря си“, пише Костомаров (“Руската история в живота на нейните основни фигури”).
Неудобната дама била отстранена. Сега Морозов искал да стане роднина с царя. За тази цел, както пише Костомаров, било решено да оженят царя за една от дъщерите на дворянина Милославски, а самият Морозов да вземе за жена втората.
„Царят харесал едната от тях в Успенския събор, докато тя се молела. След това царят заповядал да я извикат със сестра й при царските сестри, явил се там и след като я разгледал отблизо, я нарекъл своя невеста. На 16 януари 1648 Алексей Михайлович се оженил за Мария Илинишна Милославска“, пише Костомаров.
През 1669 г. тя е умира, раждайки 13 деца. Царят решил да се ожени за втори път и да си избере жена с помощта на същия оглед. Но сега той не вярвал на избора на болярите и решава сам да види всички. От декември 1669 г. всички нови момичета са били водени в двореца. Както историците пишат, господарят не обръщал внимание на произода и интелигентността на бъдещата съпруга, избирал според два критерия: красота и плодовитост. За това имало обективни причини. По това време единственият, който можел да наследи трона, бил болнавият син Иван. Имало нужда от здраво момче.
„В началото на февруари 1670 г. царят харесва най-много от всички Наталия Наришкина, но продължавал да гледа момичета с надеждата да намери по-хубава. През април, както се вижда, той се колебаел между Наришкина и Авдотя Беляева. Изборът на царя се спрял на Наришкина; но сватбата по някаква причина била отложена. Алексей Михайлович вече имал големи дъщери, почти на същата възраст като Наталия, и от тяхна страна възникнала антипатия към бъдещата мащеха. На 22 януари 1671 г. Алексей все пак се жени за Наталия“, пише Костомаров.
С това царските „кастинги“ не завършили, но вече не се провеждали в такива мащаби.
AFISH.BG
