Днес отбелязваме 15 години от смъртта на световноизвестната детска писателка Астрид Линдгрен.
Тя е една от най-любимите детски писателки на много поколения. Зад невзрачната й външност се крие изумителен талант и безгранично въображение. Защо именно на децата е посветила живота си? “Децата създават чудеса, когато четат. Ето защо децата се нуждаят от книги”, казва тя.
Линдгрен не е много продуктивна писателка, но нейните герои са отпечатани със златни букви не само в детската, но и в световната литература – Пипи, Емил от Льонеберя, Карлсон, който живее на покрива. Това, което им дава право да намерят място сред големите литературни герои е тяхната неконвенционалност, сила на духа, неподправена, по детски, мъдрост.
Писателката разбива всички клишета – никой от нейните герои не може да се похвали с дисциплина, прилежно учение, здравословно хранене и културно поведение, както учим децата си. Но героите на Астрид Линдгрен са повече от това – те просто са различни от другите, безпогрешни в усета си за правдата и доброто у всеки, а думите им остават незабравими за всяко пораснало и не толкова пораснало дете:
„Карлсон, който живее на покрива“:
„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека“.
„Спокойствие и само спокойствие“.
„Емил от Льонеберя“:
“Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината. Вместо знаме вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките… Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата“.
“Пипи Дългото чорапче”:
„- Но, Пипи, – каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“
„- То наистина не си заслужава – каза Пипи. – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
– Казва се данък общ доход – поправи я Аника.
– Хм, все същата дивотия – каза Пипи. – Освен това ги прихващат разни суеверия и щуротии. Мислят, че ще се случи нещо много страшно, ако пъхнат ножа в устата, когато ядат и ей такива едни.
– Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва – възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде имам едни хапчета…
– Какви хапчета? – попита Томи.
– Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат – каза Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и след малко се върна с нещо, което приличаше досущ на три грахови зърна“.
Толкова години след кончина на Астрид Линдгрен, все още не сътворен детски герой, който да отрази поне малко свободолюбивия дух на Пипи, искрящата доброта на Емил, въпреки безчетните му бели или пък нарцистичния, но обичлив Карлсон.
Нейните книги са издадени в над 100 държави и са преведени на над 70 езика и продължават да се четат от вече толкова поколения. И неслучайно – “Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение”.
AFISH.BG
