Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг е една от най-противоречивите личности на миналия век. Едни го смятат за най-великия мислител на своето време, докато според други е посветил живота си на псевдонаучен мистицизъм. И всичко това само защото обект на неговата работа са сънищата и душата.
Карл Густав Юнг е роден в Кесвил, в швейцарския кантон Тургау, на 26 юли 1875 година. Юнг бил самотно и интровертно дете. Не смятал да учи психиатрия, защото не се смятало за престижно тогава, но бил поразен от находките в един учебник, който слуайно му попаднал.Открил, че дисциплината включва в себе си както биологичното, така и духовното, и е точно това, което той е търсел. През 1895 година Юнг започва да учи медицина в Университета на Базел. През 1900 г. започва да работи в психиатричната клиника Бюргхолци в Цюрих. Дисертацията на Юнг, публикувана през 1903 г., била наречена „Върху психологията и патологията на тъй наречения окултен феномен“. През 1906 г. публикува „Проучвания на асоциациите с думи“, а през 1912 г. Юнг – „Символи и промени на либидото“. Заради последния труд между него и Фройд отношенията прекъсват – Фройд категорично отхвърля идеите му и дори отказва да ги разгледа. Всеки, който младият учен познавал, се отдалечил от него, с изключение на двама негови колеги. През 1913 г., на 38 годишна възраст, Юнг започва да преживява ужасна „конфронтация с несъзнаваното“, има видения и чува гласове. В усамотение започва да практикува метод, който по-късно нарича активно въображение: записва всичко, което чувства и вижда в дневници, които по-късно преписва в голяма червена книга, над която работи цели 16 години. Книгата е издадена едва през 2009г. Мислителят умира на днешния ден, 6 юни, 1961г. в Кюснахт. До края на живота си работи активно и публикува трудовете си.
Ето някои от най-интересните му прозрения:
“Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична.”
“Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива.”
“Махалото на ума се колебае между разум и глупост, не между добро и зло.”
“Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.”
“Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.”
“Дори и в най-щастливия живот не може да няма частица мрак – думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.”
“Обратното на любовта не е омразата, а властта.”
“Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.”
“Нормалният човек е идеална цел за неудачници – за всички онези, които се намират под общото ниво на приспособимост.”
“Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.”
“Хората правят всичко възможно, без значение колко абсурдно, за да избегнат срещата с душата си.”
“В основата на причините за психичните заболявания стои нежеланието на човека да изпита заслужено страдание.”
“Аз не съм това, което ми се случва, аз съм това, което съм решил да стана.”
“Най-ужасяващото нещо би било да се приемете напълно.”
“Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.”
“Хората съществуват като растенията – едни растат на светло, други – на сянка. Има много, на които е нужна сянка, а не светлина.”
AFISH.BG
