Интересен факт от неговата богата биография е, че през 1926 г. се дипломира в Моцартеума със специалност пиано, изпълнявайки Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров. Вероятно за това той е бил повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1924 г. в рамките на Залцбургския фестивал има спектакъл със съвременна музика, в който е включен Първи концерт за цигулка от Панчо Владигеров (в изпълнение на Любен Владигеров), а после изнася и други концерти с творби на П. Владигеров.
Караян е работил с българските изпълнители Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Антон Дяков, Алексис Вайсенберг (да не забравяме, че водещият се френски пианист, е роден в София), със Софийския радиохор, с хора на Софийската опера, а през март 1983 г. дава два концерта с Виенската филхармония в НДК.
Любопитно за „българската връзка” на „генералния музикален директор на Европа”, както го наричат, е че той прекарва известно време в Банкя, на лечение в почивния дом на ЦК на БКП (не го набеждавайте за комунист, имайки предвид, че той е бил член на германската национал-социалистическа партия, какво ли не правят превратностите на съдбата), а дъщеря му, джаз-певицата Анабел Караян от гидини живее и твори в България.
През целия си творчески път Караян гледа на класическата музика със съзнанието, че тя може да бъде поднесена масово в достъпен вид. Той е първият, който прегръща идеята за компактдисковете и записите върху тях. Караян предчувства много от идеите на нашето съвременно медийно общество и се стреми те да станат реалност колкото се може по-бързо. Няма друг диригент, осъществил повече звукозаписи от него – на практика Караян издава почти целия си огромен репертоар, състоящ се в голямата си част от произведения на немските романтици, особено Бетовен и Вагнер, за които той се слави с изключително точната и безукорна тяхна интерпретация.
Фон Караян първи открива огромния потенциал във филмирането на опери. Работи в сътрудничество с Франко Дзефирели и с него поставя Бохеми през 1963 г. в Ла Скала и една година по-късно – Травиата. Той е диригент и режисьор на филмите „Палячи“, „Кармен“ и „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетовен.
Строежът и дизайнът на представителния Голям фестивален театър в Залцбург и революционната Берлинска филхармония на Ханс Шарун са създадени под негово влияние.
През 1967 г. Караян създава Залцбургския великденски фестивал, а през 1981 г. представя първото CD на публиката с думите „грамофонната плоча на бъдещето“ и така става предводител на реформаторите в модерната класическа музика.
„За мен музиката има 100 лица. Годините не биха ми стигнали да се поберат всичките ми идеи. Нямам предвид количество произведения, а неустоимия стремеж към все по-добро…” – казва приживе Карян.
И още: „Не гледам, но дирижирам всеки музикант. Съсредоточавам се максимално, а сетивата се изострят до краен предел. Колкото до партирурата – тя е в главата ми.”
И още:
„Мога да подмина някоя фалшива нота, но ако се свири в погрешно темпо – ставам агресивен.Същото е при летенето: не забелязваш скоростта. Щастието се идентифицира с усета за точно определен ритъм.”
Съдейки по стремителния житейски и творчески път на Великия Маестро, той наистина е един щастлив човек и, безспорно, един щастлив ангел.
AFISH.BG