ВАРНА
На зимата запуснатият храм
скриптящите си порти не затваря.
И жадната душа на януари
като последна свещ блещука там.
Следобедът отстъпва, размножен
в безбройните значения на здрача.
Градът е общество от минувачи.
Животът е почистен и снишен.
Животът е подслон необходим.
За малко сме във него приютени,
разпънати от смешно двоумение –
да седнем ли, или да постоим…
Студът под пепеливите палта
ни изтезава грубо и пристрастно.
На този свят смъртта е безопасна.
Но строго забранена е смъртта.
На този свят все още предстоим.
И учим същината му лукава:
каквото сме загубили – остава,
каквото притежаваме е дим.
А утре ужас ще ни възвиси.
Или крушение ще ни разпали.
И само силна като цианкалий
прашинката любов ще ни спаси.
© Калин Донков
AFISH.BG
