„За мен човек има в живота си два истински юбилея: този на 50 и другият на 100 години – пише авторът. – Често на тази земя достигаме само първия, а втория празнуваме другаде…Е, аз достигнах първия …Да не повярваш!!!
Някога ми се струваше безкрайно далече, а хората на тази възраст безнадеждно стари …Защо ли днес чувствам и усещам друго, а то е, че хубавото предстои?!
Може би защото няма стара риба…Или е малка, или е голяма …А аз съм риба …”
50
На две разрязах своя век и ето
учудено стоя на петдесет,
надкрачил предсказания и клетви,
достигнал петото небе поет.
До тук така:
жени,
деца
и книги,
и кръст на който всеки ден вися.
Каквото имах – вечно не достигаше,
което нямах – още е мечта!
А по-нататък как ще е – не зная.
Изгубих си кристалното кълбо.
По песните на птиците гадая
в мен свили си от стихове гнездо.
Момичетата, дето съм прегръщал
са вече с дъщери от дъщери,
а аз по мъжки още се обръщам
след нова младост, пръскаща искри.
В албумите заровени в килера
на снимките съм слънчев и напет,
и там са сякаш друго измерение
днес тези тъй внезапни петдесет.
До вчера на годините по склона
катерих
и проклинах,
и живях,
а днес от своя връх нарамил спомени
се спускам в свойта земна, първа прах.
И в зрялата си, и премъдра есен,
която в мен като река тече,
върху брега й мъж на петдесет съм,
а в себе си –
завинаги момче…
09.03.2018
© Йордан Пеев, Фейсбук
AFISH.BG
