Кой се крие зад името Елена Феранте? Този въпрос отдавна си задават не само италианците, но и почитателите на нейните романите по света. Книгите й се превръщат в бестселъри навсякъде, където бъдат преведени и издадни, но никой не знае истината за авторката. Преди няколко месеца писателят Марко Сантагата заяви убедеността си, че Феранте всъщност е проф. Марсела Мармо от Неапол. Тя естествено отказа. В началото на октомври пък италианският журналист Клаудио Гати разкри, че зад псевдонима Елена Феранте стои преводачката Анита Рая и бе нападнат в медиите, че се бърка в живота и избора на други хора. Което рязко вдигна и без това големите тиражи на книгите от „Неаполитанска тетралогия” на мистериозната Феранте.
Скандално или не е поведението на писателката? В крайна сметка всеки има право на избор. От днес право да избират имат и българските читатели, защото в книжарниците ще се появи нейният психотрилър „Гениалната приятелка” (ИК „Колибри”, превод Вера Петрова), първа част от поредицата с неаполитански истории на Елена Феранте.
Романът проследява израстването не само на главните героини – две момичета, а и на цяло поколение от покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, затова синът й решава да търси помощ от приятелката й от детинство, Елена. Тя пък решава да напише книга за съвместния им живот.
Разказът се води от името на Елена, но „гениалната приятелка” е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение.
Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. Но пресъздадената от нея атмосфера на бедняшкия Неапол е толкова жива, че читателят неизбежно си представя картини от времето на италианския неореализъм…
Списание „Тайм” определя Елена Феранте като една от стоте най-влиятелни личности в света. Мнозина критици я нареждат сред най-добрите италиански писателки, майстор на реалистичните психологически романи, т.нар. трилъри за душата. Заради психологическата релефност на женските образи понякога сравняват Елена Феранте с Вирджиния Улф, а прямотата и изчистеният стил я свързват с авторки като Симон дьо Бовоар. „Гениалната приятелка” е вторият неин роман, преведен на бългаски език. През 2009 г. излезе романът й „Дни на самота”.
AFISH.BG
