Научих – че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих – че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих – че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих – че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих – че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути… След това е по-добре да знаеш нещо. Научих – че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих – че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса. Научих – че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих – че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих – че отнема много време, да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих – че е много по-лесно да реагираш вместо да помислиш. Научих – че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате. Научих – че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил, че повече не можеш. Научих – че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме. Научих – че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира. Научих – че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго, за да заеме мястото й. Научих – че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи, независимо от последствията. Научих – че да се научиш да прощаваш изисква практика. Научих – че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. Научих – че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих – че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или нищо и пак да си изкарваме страхотно. Научих – че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. Научих – че понякога, когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Научих – че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих – че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце. Научих – че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобили какво си научил от него,и много по-малко от това, колко рождени дни си празнувал. Научих – че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват. Научих – че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора с които не си роднина, могат да се грижат за теб и да те обичат, и да те научат отново да вярваш в хората. Семействата не са биологични. Научих – че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време, и трябва да му прощаваш за това. Научих – че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш. Научих – че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти. Научих – че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем. Научих – че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам. Научих – че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат. Научих – че понякога трябва да поставиш Човека преди неговите действия. Научих – че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем, че приятелите се променят. Научих – че не трябва да бъдем толкова настоятелни, за да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги. Научих – че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно. Научих – че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб. Научих – че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. Научих – че независимо от последствията, тези които са честни със себе си, стигат по-далеч в живота. Научих – че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. Научих – че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават. Научих – че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. Научих – че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. Научих – че парадигмата, в която живеем, не е всичко, което ни е предложено. Научих – че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества. Научих – че хората, на които държиш най-много в живота ти, биват отнети твърде рано. Научих – че, въпреки че думата “любов”, може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. Научих – че е трудно да се определи, къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, и това да защитаваш принципите, в които вярваш. Малко размисъл. Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла, и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им… Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Текст: Виктор Иванов
AFISH.BG