* * *
До вчера беше влюбен мъж,
а днес – очите ти посърнаха!
И славеите изведнъж
комай на врани се превърнаха!
Аз глупава съм, ти – умник,
стоя пред теб, глава оборила.
О, женски вековечен вик:
„Какво, мой мили, съм ти сторила?!”
Веднъж ли досега кръвта
и сълзите на смърт ни пращаха!
Не знае милост Любовта:
не е тя майчица, а мащеха.
Моряци тръгват в дълъг път
с ескадра, пяната запорила…
И съпровожда ги викът:
„Какво, мой мили, съм ти сторила?”
Равнеше ме довчера ти
с Китай, държава неизмерена!
А днес животът ни лети –
като копейка в длан разперена.
Убийца сякаш пред закон
стоя, ни звук не проговорила.
И в пъкъла ще чуеш стон:
„Какво, мой мили, съм ти сторила?”
Поред разпитвам всяка вещ:
„Навеки ли ще бъда – ничия?”
„Търпи и страдай, ако щеш!” –
ми отговарят с безразличие.
Към жар приучи ме и зной –
сега съм в студ очи притворила!
Това ми стори, мили мой!
Какво, мой мили, съм ти сторила?
Разбирам – и не чакам зов!
Не съм на никого любовница!
Там, дето не цъфти Любов,
върти косата Смърт-разбойница.
Плодът и сам ще полети,
щом зрелостта го е оборила…
– За всичко, всичко ми прости,
каквото, мили, съм ти сторила!
Марина Цветаева
Превод: Иван Николов
AFISH.BG
