“– Така ли говориш с другите жени? – Тя се сети, че я бе целунал бързо там, при пощенските кутии.
Калуд се изсмя.
– Остави другите жени. Никоя не вярва, че има други жени на планетата. Това е окръжността. Никак не те интересуват тебе другите жени.
– Искаш ли да се видим сами?
– Искам.
– Кога?
– Не знам, но нека не си определяме срещи. – Той поспря отново и я прихвана за раменете. – Не бързай, не търси във всичко отговор, не искай гаранции – лицето му омекна, бледата светлина изравни грубостта на скулите му – и не ме питай постоянно, непрестанно за всичко.
– Ти си груб с мен – дръпна се тя, но пръстите му я държаха здраво. Тя изви врат: – Добре, всъщност какво искаш от една жена, за да остане с тебе?
Той я пусна и сведе очи към тротоара.
– Искам да не става нужда да искам – каза Калуд и тръгна.”
Васил Попов, “Времето на героя”
