Какво е прошката, приятелю, какво?
Не е ли птица в твоето дърво?
Не е ли песен, разтревожила съня ти?
Или е светлина в нощта и знак по пътя?
Не тя ли вдига падналата ти душа
и сълзите ти в огърлица нежна ниже?
За да забравиш как потъна във калта на думи
и дела – на дар зловещ от ближен.
Не е ли лек за твоя трескав ум , загубил сън,
намерил болка и търпение?
Проблясък тя е, неочакван шум,
бълнуване, спокойствие, вълнение…
Сега я прегърни, стопли се, забрави.
И нека нежни бъдат дългите ти нощи.
Защото си човек заради прошката все още,
а от човешкото май винаги боли…
Вида Пиронкова
AFISH.BG
