160 години от рождението на театралния законодател Константин Сергеевич Станиславски
„По системата на Станиславски” – словосъчетанието се е превърнало в нарицателно, което повтарят не само артистите. То е синоним на майсторство и задълбоченост. А създателят на школата, която цяло столетие продължава да има хиляди последователи – именитият актьор, режисьор, педагог и театрален реформатор Константин Сергеевич Станиславски, си отива от сцената живота на 7 август 1938 г. Две години преди това той е обявен за първия носител на званието „народен артист” (1936) на някогашния СССР.
Станиславски е роден на 17 януари (5 януари – стар стил) 1863 г. в Москва в семейството на богат търговец. Едва 25-годишен, той се нарежда сред създателите на Московското общество за изкуство и литература. А през 1898-а двамата с Владимир Немирович Данченко основават Московския художествен театър. Именно там през годините те правят забележителните си постановки на Чеховите „Чайка”, „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри” и „Вишнева градина”, както и на „Еснафи” и „На дъното” от Горки – еталони в сценичното изкуство.
Припомняме си част от постулатите на видния театрален теоретик и реформатор Константин Станиславски, за когото „талант” означава „душа”, а основен режисьорски принцип е: „Не вярвам!”
„Актьорът трябва да се научи да прави трудното навик, познатото лесно, а лесното красиво.“
„Волята е безсилна, докато не бъде вдъхновена от желание.“
„Научете се да слушате, разбирате и обичате суровата истина за себе си.“
„Когато играеш злия – търси къде той е добър.”
„Да живееш означава да действаш.“
„Да разбереш означава да почувстваш.”
„Няма малки роли, има малки актьори.”
„Волята е безсилна, докато тя не е вдъхновена от желанието.”
„Театърът започва от закачалките.”
„Актьорът преди всичко е длъжен да бъде културен и да разбира, да умее да се докосва до гениите в литературата.”
„Обичайте изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.”
„Сцената трябва да се направи, а после да се изиграе.”
„Единственият цар и владика на сцената е талантливия артист.”
„75% от това, което се прави на репетиции, обичайно не влиза в спектакъла.”
„Ние ненавиждаме театралността в театъра, не обичаме сценичността на сцената. Това е огромна разлика.”
„Всеки ден, в който вие не сте попълнил собственото си образование с малки, но нови за вас късове знания, се считайте за безплоден и безвъзвратно загубен за себе си.”
„Дълго живях. Много видях. Бях богат. После обеднях. Видях светлина… Имах добро семейство, деца. Животът ги разпръсна по целия свят. Търсих слава. Намерих. Видях почести. Бях млад. Остарях. Скоро трябва да умра.”
На заглавната снимка – портрет на Константин Станиславски, дело на художника Н.П.Улянов (1947). Снимка www.operanews.ru
AFISH.BG
