Половината от читателите ще се сетят веднага за какво иде рече, другата половина просто не са чели „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но и едните, и другите не разбират защо точно това число авторът Дъглас Адамс (11.03.1952 – 11.05. 2011) е нарочил да бъде отговорът на всички вселенски въпроси. Негови изследователи правят препратки към „Алиса в страната на чудесата”, където Луис Карол го употребява, към традиционното число на тибетските владетели, към случайната хрумка, над която да се главоблъскаме.
Ние, с определени нищожно малко земни години, забравяме, че гигантският компютър Дълбока мисъл прави изчисленията си в продължение на 7,5 милиона години, разсъждавайки върху Живота, Вселената и Всичко останало, за да заяви категорично „Абсолютния отговор е 42!” Като точно преди да го съобщи тържествено, прави констатацията: „Никак няма да ти хареса.”
И загадките стават две – защо отговорът 42 никак няма да ни се хареса. Уловката самият автор никога не разкрива. Може би просто поток на съзнанието и не трябва да търсим под вола теле. Може би нещо, което тепърва ще ни се случи като гръм от ясно небе – като строежът на нова космическа магистрала. Ако е второто, не е зле да държите винаги под ръка една хавлия. Тя се оказва незаменим атрибут за всеки волен или неволен галактически стопаджия.
„Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.”
Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия”
AFISH.BG
