БЕЛОТА
Какъв едновремешен сняг вали –
бавен и благ,
простодушен.
Прегазват го настървено коли,
комините бързат да го опушат,
снегорините – да го пометат.
А той си пада унесено,
не подбира ни цел, ни път,
за всички еднакъв,
ангелски безтелесен…
Как сме петимни всички за чистота!
Как не искаме да сме същите!
И се втурваме в снежната белота,
и я тъпчем,
и в кал я превръщаме.
© Станка Пенчева, „Отвън-отвътре”
AFISH.BG
