• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Книги

Как съдбата свърза Димчо Дебелянов и Иван Лазаров

afish by afish
2 October 2016
in Книги
0
Как съдбата свърза Димчо Дебелянов и Иван Лазаров
0
SHARES
0
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Един от най-талантливите български поети – Димчо Дебелянов, си отива от белия свят точно преди 100 години. На днешния ден – 2 октомври, през 1916 г., близо до Демир Хисар, Първата световна война взема свидна за литературата на нова България жертва. Куршумът покосява 29-годишния Дебелянов, мобилизиран още през 1912-а в 22-ри тракийски пехотен полк в Самоков.

Роден в Копривщица, той учи в юридическия и в историко-филологическия факултет на Софийския университет. Владее френски, руски и английски език, превежда творби на Бодлер, Верлен, Шекспир и сам създава ненадмината лирика. Любознателен и чувствителен към света и природата, Дебелянов дълго време пише за красотата, която попива със сетивата си. А когато е призован на фронта, излива в стихове цялата си ненавист към войната и насилието.

Цели 15 години минават, преди близкият приятел на поета – Димитър Подвързачов, заедно с Георги Райчев, Невена Боюклиева и братът на Димчо – Илия, да успеят да пренесат костите му от Демир Хисар в родната Копривщица. Полагат ги в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Именно там през 1934 г. скулпторът Иван Лазаров вае затрогващата фигура на седналата на прага майка, напразно чакаща своя син. И мечтата на Дебелянов „…да се завърнеш в бащината къща…” сякаш се сбъдва.

Ръкописът на елегията “Да се завърнеш в бащината къща…” – най-популярната поетична творба на Димчо Дебелянов.

 

Оригиналът на „Майка” е преместен в двора на родната къща на Дебелянов, превърната през 1958 г. в музей. Ако минавате днес оттам, поставете цветя и за поета, и за скулптора. Иван Лазаров е роден точно преди 127 години – на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Завършва Държавното художествено-индустриално училище със специалност „скулптура” при проф. Жеко Спиридонов и специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и в Художествената академия в Дрезден.

Скулпторът Иван Лазаров във Венеция

 

Той е не само един от най-известните български скулптори, а и виден педагог – първо учител, а след това и професор в Държавната художествена академия. През 30-те и началото на 40-те години на миналото столетие е и неин ректор. След Деветосептемврийския преврат от 1944-а попада в затвора и прекарва четири дни в килия, пълна до глезените с вода. Освободен е от акад. Тодор Павлов. През 1949 г. основава Института за изобразителни изкуства при БАН и е негов директор до края на живота си. Иван Лазаров умира на 4 ноември 1952 г., а „Майка”, изваяна от него в памет на Димчо Дебелянов, е сред скулптурите емблеми в историята на националното ни изкуство от ХХ век.

В деня на годишнините на двамата творци ви предлагаме няколко стихотворения от Димчо Дебелянов и визуален спомен за „Майка” на Иван Лазаров:

 

ОБИЧАМ ДА ГЛЕДАМ ПРЕЗ ТЪМНИТЕ ГРАНКИ…

Обичам да гледам през тъмните гранки

на кротко склонени под мен дървеса

как мълком разстилат се нощните сянки

по плувнали в жар небеса…

И трепетно вслушан в мълвата потайна

на рано-ранилите плахи звезди

да чакам ответ на великата тайна,

която душата ми в мрак обгради.

И дълго да роня във нощните скути

сълзи за отминали в път красоти,

сълзи за молитвите свои нечути

и рано умрели мечти.

 

Паметникът “Майка”, дело на Иван Лазаров, пред родната къща на Дебелянов в Копривщица

 

ПОТОКЪТ СТЕНЕ В ДОЛИНАТА…

Потокът стене в долината,

отеква спомен в всеки звук –

тук нявга двамата със нея

пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,

но нас опил бе дивен чар

пред радост първа – щастие незнайно,

пред първа пролет – първи жар.

Ала на устни не изгрея

с години чаканата реч,

че бяхме близко двама с нея

и пак безкрайно надалеч.

 

КОГАТО НОЩ СЕ СПУСНЕ НАД ЗЕМЯТА…

Когато нощ се спусне над земята

и морний ден в незнаен край замине,

самин кат плаха сянка в тъмнината

заскитвам аз сред тъмните градини.

И дълго вслушан с трепет непонятен

в словата на кристалното мълчанье,

аз спомням за деня си невъзвратен

и пролетното слънчево сиянье.

Предчувствье смътно болен дух обзима,

избликва кръв из цъфналите рани

и пламва мъката неугасима

зарад искрите, рано разпиляни.

Тогава морен спирам край фонтана

и плача с тях – те мойта скръб дозели, –

оголени върби през есен ранна

и кипариси в сън чела навели.

 

ЗНАЯ АЗ СТРАНА ДАЛЕЧНА…

Зная аз страна далечна,

дето няма скръб горчива,

де не раснат из полята

остри тръне и коприва.

Дето стонове, въздишки

не смущават ти душата,

дето никога не стига

адски шум на суетата.

Дето вечер мир царува,

дето няма нощи бурни,

дето къпе се сърцето

в мили блянове лазурни.

В този свят на скръб и мъки

само този свят обичам.

Името му ще попиташ,

“Самота” се той нарича.

 

ЗАВЕЩАНИЕ

Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми,

кога от смърт аз бъда покосен,

то чуй, о друже мой незабравими,

какво да сториш от моя труп студен.

Недей го ти край шумний град заравя,

де хиляди нищожества лежат,

че може би суетен шум и врява

и там мирът ми сладък да смутят.

В планински някой край го заровете

връз цветний бряг на мил поток сребрист,

край него теменуга посадете,

столетен дъб и явор къдролист…

Кога млад славей песен заизвива

сред перести и къдрави листа,

и дъхне ми игличината дива,

ще сетя сладкий дъхна пролетта.

Когато в мрачна и бурлива есен

проникне влага в гроба мой студен

и горд балкан запее гробна песен,

в сълзи ще бъда ази потопен.

А в зимна нощ, кога фъртуна злобна

се щура и ридае с грозен глас,

под моята покривка там надгробна

в сън честит унесен ще съм аз.

И в златен сън, и в блянове кристални

унесен, златен мир ще сетя аз.

Другарю, запази тез думи жални

и тъй стори във моя смъртен час.

Източник на стиховете: www.slovo.bg

 

На заглавната снимка: Димчо Дебелянов и паметникът „Майка”, изваян от Иван Лазаров в Копривщица

AFISH.BG

Tags: димчо дебеляновиван лазаров
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (876)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist