В романа “Под знака на незаконнородените” Набоков перифразира една от притчите на цар Соломон (25:2): “Славата на Бога е да скрива нещата, а славата на човека – да ги намира”. Всеки разказ и роман на Набоков крие нещо и читателят трябва да се научи да търси скритото, да решава различни загадки, предложени му от богоподобния автор – загадките са словесни, фабулни, интертекстуални. Нека видим как се прави това, като вземем за пример един негов разказ – “Знаци и символи“ от 1947 г.
Разказът е написан на английски език след края на войната. За Набоков е много важно, че знаците и символите са различни понятия. В разказа има и знаци, и символи, като една от задачите на читателя е да ги разграничи. По думите на самия Набоков, този разказ се отнася до текстовете с таен втори сюжет, втора история. В писмо до редактора на списание The New Yorker, където разказът е публикуван през 1948 г., той обяснява, че „Signs and symbols“ има два плана – външен и вътрешен.
Герои в него са еврейска семейна двойка, бежанци от Европа, които живеят в Ню Йорк в крайна бедност. Те имат един луд син, който пребивава в болница и през цялото време се опитва да се самоубие. Лудостта му има специален характер – Набоков я нарича “референтна мания”. На момчето му се струва, че цялата природа е една безкрайна поредица от тайни съобщения, шифри. Дърветата, облаците, звездите и всичко на света някакси говорят и говорят само за него. Всичко съществуващо е шифър, а самият той – тема на всяко съобщение. Той не може да разбере и да декодира тези съобщения, както и да се спаси, поради което иска да се самоубие.
В петък (това е важно, тъй като героите са евреи) съпругът и съпругата отиват в болницата, за да поздравят сина си за рождения му ден. Но не ги пускат – момчето отново се е опитало да се самоубие и не допускат никого. Нещастни, те се връщат у дома около полунощ с подаръка. Набоков няколко пъти уточнява, че това е “една кошница с десет различни буркана с плодово желе”. Съпрузите говорят за сина си и решават да го вземат от болницата, тъй като там не се чувства добре. В това време телефонът звъни. Съпругата вдига слушалката и гласът на неизвестно момиче търси някакъв Чарли. Жената пита кой номер търсят и след уточнението казва, че номерът е друг и затваря. “Как ме уплаши”, казва героинята. Съпрузите продължават разговора си, но телефонът отново звъни и отново някакво момиче търси Чарли. Героинята обяснява: “Вие набирате буквата О вместо нула”. Съпругът и съпругата пият чай и разглеждат бурканите с желе, четат на глас имената на плодовете. На петия буркан “Райски ябълки” телефонът звъни отново и тук историята свършва.
Какво означава този звън? Кой се обажда за трети път? Може би отново е жената, която набира грешен номер. Кой друг може да звъни? Може би звънят от болницата с ужасна новина, че момчето все пак е успяло да се самоубие.
Вероятно трябва да се обърнем към заглавието на разказа и към тази референтна мания, от която страда героят. Може би грешката на момчето е в това, че приема всичко за знаци и се опитва да ги разчете, докато природните явления могат да бъдат разбрани в поетичен смисъл – като символи.
За да не попаднем в референтна мания, трябва да отделим знаците от символите.
По Александър Долинин, arzamas.academy; Заглавна снимка на The Guardian – Набоков диктува на съпругата си Вера, Ню Йорк, 1958 г.
AFISH.BG
