Той е роден 34 години преди Шекспир и няма огромната слава на британския бард. Но словото му е изящно. И днес стиховете му вълнуват. И разсмиват. Казва се Ян Кохановски. Един от най-великите поети на полската литература, той си отива света на живите на днешния ден, 22 август, през 1584 г.
Не знаем точната дата на неговото рождение. Известно е само, че Ян Кохановски е роден през 1530 г. недалеч от Радом, Полша, в аристократично семейство. Баща му, виден шляхтич, е бил съдия и успява да осигури на сина си завидно образование в Краковски университет, после и в университетите на Кьонигсберг и Падуа. Там полякът се влюбва в поезията на Петрарка, а в Париж се запознава с поета Пиер дьо Ронсар, който го насърчава да пише на родния си език.
Кохановски пътува много из Европа, обикаля Италия, Франция и Германия, преди окончателно да се завърне в Полша. Бил е кралски секретар при крал Зигмунт II Август. След смъртта му е привърженик на Анри Валоа, но когато той бяга от Полша, поетът напуска кралския двор и заживява във фамилното имение в село Чарноляс, близо до Радом.
Паметник на Ян Кохановски в Полша
Кохановски е автор на стотици стихове, поеми и епиграми. Творчеството му е признато за образец в националната литература и е извор на вдъхновение за следващото поколение полски поети от епохата на Просвещението. През годините, прекарани в кралския двор, той започва да пише т.нар. фрашки. Това са кратки лирически произведения, обикновено в рима и базирани на древногръцките епиграми. Ето някои от тях:
За Ханна
Хълм и дървеса край мене.
а ливадите — зелени;
извор сред тревата млада
е за пътника прохлада;
западният вятър вее,
славеят приятно пее…
Пет пари това не струва,
Ханна щом не ме целува.
На младостта
Годината желаят, но без пролетта,
които искат да не буйства младостта.
На старостта
Горката старост, всеки я очаква,
ала когато дойде, се оплаква.
На смъртта
Лъжовен свят, доплувах до брега;
ха с други подигравай се сега!
На огорчения
Не се сърди, че твоите слуги се карат –
слугите трезви са, щом трезв е господарят.
На светия отец
Ти свят не си; но мога да те назова отец,
защото виждам синовете ти, велики жрец!
На един математик
Нашир и длъж измерва земята и морето
и знае как се ражда зората на небето;
и времето предсказва, на всичко цифра турва,
единствено не вижда, че вкъщи има к..ва.
(Превод Иван Вълев, източник www.slavici.hit.bg)
Почитаме годишнината от смъртта на Ян Кохановски и с две негови стихотворения:
Към момичето
От мене ти не бягай, хубаво момиче,
на руменото ти лице ще му прилича
брадата моя бяла; виж, че във венеца
се вплита розата с на лилия цветеца.
От мене ти не бягай, хубаво момиче,
сърцето ми е още младо и умее да обича.
Макар и белобрад, не се съмнявай в мене,
че чесънът е бял, перата му – зелени.
Послушай ме, поспри! Ти знаеш – най-корави
че са опашките на котараци стари.
Макар и поизсъхнал тук-таме отгоре,
стърчи дъбът подпрян на здравия си корен.
Трен IX
Мъдрост, платил бих за тебе прескъпо,
ако правилно казват, че бремето скръбно
и всичките наши копнежи отнемаш,
а човека едва ли не в ангел променяш,
в ангел нечувстващ горест и болки ужасни,
неподвластен на страх и несгоди опасни.
За тебе играчка е всичко човешко
и всякога – в радост, в нещастие тежко
все си еднаква! Страх от смъртта не познаваш,
в несекващ, безчувствен покой пребиваваш.
Не със накити златни богатството мериш,
а с насъщния хляб и живота умерен;
с своя поглед всезнаещ, пред нищо неспиращ
ти нещастник под покрива златен съзираш,
а бедняка почиташ, че в радости скромни
живее и твоите истини помни.
Аз скърбя, задето прахосах живота
все забързан да стигна пред твоята порта!
И ето – в последния миг се препънах,
покорно редом с всички по пътя си тръгнах.
(Източник на българския превод на стиховете – literaturensviat.com)
AFISH.BG
