Роден е на 8 август 1937 г. в Лос Анджелис. Баба му Либа е бегълка от лагер в ГУЛАГ, което Дъстин научава едва преди две години в телевизионно предаване. Това е била дълбоко пазена семейна тайна в семейството му. И единственото нещо в неговия живот и кариера, кето не е достояние на целия свят. Защото Хофман е звезден актьор, той е като крайъгълен камък – където и да го поставиш, тежи на мястото си и пасва точно на ролята на режисурата, на партньорите, на филма. И най-вече на зрителите.
В “Абсолвентът”
Той изгрява на екрана в края на 60-те години на миналия век и в това може би е шанс, защото по-ранната му поява не би отговаряла на филмовите тенеднеции и би го превърнала просто в характерен актьор, но не и мегазвезда.
Хофман впечатлява аудиторията с появата си в “Абсолвентът” /1967 с Ан Банкрофт/ и това му носи първата номинация за “Оскар”. Следва автентичният образ на бродяга във филма на Шлезинджър “Среднощен каубой”/1969 с Джон Войт /. После Артър Пен го издига на екрана в “Малкият голям човек” /с Фей Дънауей/. През 70-те окончателно сразява критиците и публиката с многобразие от роли: Боб Фос го вкарва точно по мярка в образа на комика Лени Брус от “Лени”/1974 / с нова номинация за “Оскар”. Алан Пакула му отрежда убедително ролята на разследващ журналист в “Цялото президентско войнство” /1976 с Робърт Редфорд/
.
На снимачната площадка на “Крамър срещу Крамър”
Като потвърждение на мненията, че е перфекционист и използва поддържащи формата техники, той остава буден в продължения на дни, за да изглежда уморен при заснемането само на една сцена във филм на Шлезинджър.
С Джесика Ланг в “Тутси”
Звездният му миг настъпва с приемането на ролята във филма „Крамър срещу Крамър” с Мерил Стрийп, роля която му носи първия „Оскар”.
Вместо да легне на лаврите си и да продължи да играе характерни роли (отбелязваме, че той е всичко друго, но не и характерен актьор), Дъстин Хофман се хвърля в предложението на Сидни Полак да снима образа на неуспял актьор, който е решен на всичко, за да се докаже, и се дегизира в чаровна застаряваща… актриса. „Тутси” с Джесика Ланг се превръща в мегауспех на екрана и носи поредната номинация на Хофман.
В “Герой”
Редувайки сцената и екрана, през 80-те Дъстин прави нова интепретация в “Смъртта на търговския пътник” по Артър Милър и година по-късно печели наградата “Еми””. След истински провал с Уорън Бийти в “Ищар”/1987/, геният Хофман компенсира загубата с филм на Бари Левинсън в компанията на красавеца Том Круз в “Рейнман”/1988/ и печели втория си голям “Оскар”. Продължава с „Герой”, „Семеен бизнес”, „Зараза”, навсякъде той играе с най-добрите актьори и не само че по нищо не им отстъпва, напротив, откроява се над тях.
В “Рейнман” с Том Круз
Казват, че при Дъстин Хофман няма празно, той е велик, неповторим и единствен във всичко, което прави – не съществуват, или поне досега не са открити граници за актьорския му талант. За него всичко е възможно на екрана. Всички, които са гледали филмите му, са абсолютно убедени в това.
AFISH.BG
