ЧЕРКВА
Златна черква, казват, е жената,
от очите на мъже градена.
Затова греховна или свята,
нека бъде тя благословена.
Нека да е болка инаграда,
нека е началото и края.
От едната й страна е ада,
а от другата е седнал рая.
До светците незавидно-голи —
грешници. Виновно-невиновно,
всеки пред олтара й се моли
за едно причастие любовно.
А зад нея, сякаш е обятие,
винаги стои едно разпятие.
ЖЕНСКА МОЛИТВА
За какво са тези две ръце,
ако нямат дяволска магия
да откраднат нечие сърце
и от него грехове да пия?
За какво са тези две очи,
ако в сладката им изневяра
виното любовно не горчи
и безумството не се повтаря?
За какво съм раждана жена,
ако няма кой да ме залюби
под една висока планина
и за мен дори да се погуби?
Боже, искам още да съм млада,
Боже, чуй едничния ми зов:
– Изпрати ме, ако искаш, в ада,
но не ме оставяй без любов!
ЕЛЕГИЯ ЗА ЦЕЛУВКИТЕ
Целувам те без думи, без преструвки,
а някой пак отсреща се присмива –
отиват си човешките целувки
и чудото им вече си отива.
Изчезват те през времето ни южни,
изтъркани, отречени, предишни.
Били отдавна минало ненужно,
за нови срещи станали излишни.
Оставала едничка на земята
за спомен от вековната заблуда.
Дано не е целувката позната,
използвана запърви път от Юда.
© Евтим Евтимов
Снимка: © Ивелина Чолакова
AFISH.BG
