Издирвам мъж, когото да обичам
Останалото е мълчание
Преследвай ме по всичките етажи.
Навсякъде-по стълбите, по асансьорите.
Аз входа на душата си не пазя
и след дванайсет пак ще е отворено.
И колкото по-къси стават дните,
и колкото по-бързо идва зимата,
през точно две врати ще са душите ни.
Поне адресите си имаме.
И имена, и номера, и самоличност,
и всичко важно за едно разследване.
Издирвам мъж, когото да обичам,
да не твърди, че аз ще съм последна.
Да не твърди изобщо нищо лично.
Май съм го срещала (по показания).
Издирвам мъж, когото да обичам.
Останалото е мълчание.
Явно днес не съм решителна
Запалих (мислено) хиляда свещи.
Пред теб проклинах Бог и църквата.
Не съжалих, че си ме срещнал
и тайно се прекръстих (първа).
Присмивах се на вярата ти (искрено),
когато и във себе си не вярвах.
Защо изобщо си помисли,
че вероятно ще ти трябвам?
Защо изобщо спомена ме
в молитвите си и пред виното?
Не вярвах на полупризнания,
но днес за теб признавам именно
преди съвсем да ферментират
и твоите, и моите чувства,
ще съжаля, че те намирам.
Да се помоля ли (изкуствено)
преди да си внушиш, че съм фалшива?
Не вярвам вече във спасители.
Една жена реши ли, си отива.
Но явно днес не съм решителна.
Стъклото е живот за орхидеята
Понякога небето става розово
(като цикламите във стаята ми).
Те оживяват. През прозореца
е безопасно да мечтаеш.
И лесно се обича през стъклото,
преградата е средство за защита.
Внимателно пазете си живота,
без сладкия му вкус да сте опитали.
Целувайте се, кратко и въздушно.
И парфюмирайте писмата си,
обилно, да прикрият пушека
от липсващото (болно) щастие.
И до стотинка рестото пребройте
преди да сте заключили вратите.
Запазвам всяка грешка, щом е моя.
Опасност ли си, нека те опитам.
Опасност ли съм, да ме изживееш
(преди небето да потъне в розово).
Стъклото е живот за орхидеята.
За мен излишни са прозорците.
***
Ти не можеш да пиеш за всички красавици
и не можеш мъжете им да презираш.
Не можеш до края на вечерта да се съжаляваш.
Облечи си най-новата риза!
И излез, само себе си взел,
без компания, без придружители.
Бъди (ако трябва), бъди и смел,
а за името нека аз да попитам.
Нека аз избера да покажа
само бегли нюанси на цветовете си.
Нека ти избереш да разкажеш.
Ако криеш, старай се да не усетя.
Нека аз избера питиетата,
не според музиката. Произволно.
И без глътка очите ми светят,
алкохолът не ми е виновен.
Не искам да пием за всички красавици
и мъжете им да презираме.
Но отвърнеш ли ми с “наздраве”
ще си изгубиш ума и ризата.
Христина Маджарова
AFISH.BG
