• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Кино

Изабела Роселини на 64 – извън букварната хубост

afish by afish
18 June 2016
in Кино
0
Изабела Роселини на 64 – извън букварната хубост
0
SHARES
2
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Изабела Фиорела Елета Джована Роселини е родена на 18 юни 1952 г. в Рим и е дъщеря на Роберто Роселини – един от най-големите италиански кинорежисьори и на още по-прочутата актриса Ингрид Бергман, която участва в култовия филм „Казабланка”. След дълга вътрешна борба със своите „кино-хромозоми” (отначало работи като преводачка от италиански, след това е кореспондент в Ню Йорк на италианска телевизия, и най-вече фотомодел – лицето ѝ се е появявало на повече от 500 корици на най-популярните списания), през 1976 започва да се снима и в киното. Изабела несъмнено е красива – избирана е сред петдесетте най-красиви хора на планетата според списание People през 1990 и през 1995 и е под № 84 в списъка на 100-те най-сексапилни киноактриси на списание Empire през 1995.

Има 4-годишен брак с Мартин Скорсезе и връзки с Дейвид Линч и Гари Олдман. Въпреки добрите ѝ изяви в няколко филма – най-вече „Синьо кадифе” (1986) на Дейвид Линч, „Смъртта ѝ отива” (1992), телевизионния минисериал „Одисей” на Андрей Кончаловски, сякаш тя ще бъде запомнена повече като моделът, който се справя добре в киното, отколкото като актриса.

Запленена е от жени като Карол Буке, Фрида Кало, Джорджия O’Кийфи и Ана Маняни, защото всички до една остават верни на себе си докрай.

 

Ето какво споделя за себе си самата Изабела:

Аз съм късметлийка. На моите години все още не ми е трудно да намирам работа. При това в козметиката и рекламата, където се печелят пари, които пък после ми позволяват да играя в некомерсиални независими филми. Този баланс ме устройва. Няма да забравя, майка ми казваше, че това е най-трудната възраст за една актриса, но ето че с мен не стана точно така.

Защо да се лъжем, живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек. Затова не ме учудва, че една жена може лесно да се превърне в робиня на красотата. И повярвайте ми, красотата може да донесе и много болка на жена, която реши да я преследва. Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета. Трябва да си признаем, че ти дава сигурност, увереност, но в същото време те заклеймява. Няма какво да направиш срещу възрастта, освен да я приемеш. Коя възрастна жена не би искала да изглежда като на 20 или 30? Но толкова е наивно да залагаш на младостта като единствен коз.

Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си – не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си. Безкрайно ценя свободния дух. Вероятно защото аз съм такава.

Странно, но откакто работя като модел, чувствам, че установих доста силна приятелска връзка с жените. Приемат ме по-скоро като една от тях. Аз винаги съм била за по-скоро оригиналната, отколкото клиширана красота. Дори и нещо, което минава за дефект, може да се превърне в част от персоналното излъчване. Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една букварна красавица. Но да не си помислите сега, че не уважавам красотата!

За мен винаги е предизвикателство да играя жена, която отвън може да е студена, но отвътре да е пълна с много нежност.

Като по-млада изпитвах комплекса на Електра, вероятно и днес още не се е заличил. Не, в никакъв случай не съм искала да убивам майка си, много силно я обичах, но трябва да призная, че винаги съм била момичето на татко. Но това често се случва между бащи и дъщери. В спомените ми са всичките онези дрямки следобед като малка, подпряла глава на неговия огромен корем – трудно ми е сега да си представя по-щастлив момент.

Да имаш родители като моите те обогатява неимоверно, да живееш в такава среда е нещо уникално и специално. От малък започваш да улавяш например кой има талант и кой не. Отварят ти света. Но повярвайте ми, да знаеш, че цял живот ще бъдеш сравняван с родителите си и че никога няма да спечелиш от това сравнение, не е лесно за никого, понякога дори е фрустриращо.

 

AFISH.BG

Tags: 64букварнаизабела роселиниизвънхубост
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (874)
  • Четива (87)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist