• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Интервю

Иво Тодоров – Никога не съм си позволявал да не бъда свободен

afish by afish
4 May 2016
in Интервю
0
Иво Тодоров – Никога не съм си позволявал да не бъда свободен
0
SHARES
14
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

Поет, писател, радио- и телевизионен журналист, човек с различни интереси, който обича експериментите – такъв видяхме Иво Тодоров. Преди да поеме шефското кресло в БНР, от което внезапно бе уволнен миналата година, Тодоров работи като журналист и продуцент на информационни програми в „Дарик”, НЕТ и „Експрес”. Главен редактор на “Здравей, България” и „Часът на Милен Цветков” в Нова телевизия, в същата медия работи още за Dancing Stars, “Всяка неделя”, Big Brother 4, както и в сценарния екип на сериала “Забранена любов”. Главен редактор на сп. ”Мениджър”. Водещ на сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР. Има издадени 6 книги – поезия, разкази и роман. Тези дни на пазара излиза новата му книга „50 нюанса с Иво“.

Поговорихме с него за поезия, за слово, за медии – и за чувство за хумор:

Какво мислите за радиото като медия – има ли бъдеще според Вас?

-Според мен има бъдеще. Радиото все още остава най-оперативната медия – дори в конкуренцията с интернет. За да се появи една новина в сайт или в социалните медии – трябва да я напишеш. В радиото е достатъчно на момента да изречеш новината – и тя вече е факт. Разбира се, радиото се развива в интернет – може да се слуша онлайн, има апликации за мобилни телефони и таблети. Но в 21 век радиото е навсякъде с нас – вкъщи, в автомобила, на телефона, в парка, на планина, на море…

Има ли свобода на словото в публицистиката, или свободата остава за литературата?

-Не обичам да правя генерални изводи, мога да коментирам само моята работа като журналист. Самият аз никога не съм си позволявал да не бъда свободен в изказа си и съответно в работата си като журналист. Свободата на словото е нещо неотменимо – както дишането на живия организъм или необходимостта да пием вода (аз много обичам водата). Свободата на словото в публицистиката и в литературата си приличат – не можеш да бъдеш свободен в изказа си като автор, ако не си свободен в мисленето си като човек.

Кое изразява личността Ви по- добре – разказът или поезията?

-Ако си позволя да си направя сам психоанализа, ще открия една шизофренна същност. През цялата ми професионална биография като журналист съм бил раздвоен между радиото и телевизията, през повечето време правех двете неща едновременно – водя сутрешен блок по радиото и веднага отивам да правя ТВ предаване за следобед. Но това никога не ми е тажало, двете медии са се допълвали. Така е и в литературата. Не мога да се определя като човек, който пише или само поезия,  или само проза. Обичам да ескпериментирам – с жанровете, изказа, подредбата и оформлението на текста.

Имате аудиокнига и видеокнига, те допълват ли представата за Вас, или са съвсем нов жанр?

-Да, както казах, всичко това е част от човека Иво Тодоров. Според мен личностите в днешно време трябва да се разглеждат в тяхната цялост, а не на парчета. И да не се стига до там, както се пошегувах по-горе, да изпадаме в шизофренни състояния – кога един човек е гражданин, кога журналист, кога пишещ текстове. Аз наричам моите неща “текстове”, а не стихове, разкази… Текстът е водещото в литературата. Дори когато на аудио книга го чете самият автор, или когато във видео книга съм събрал 10 клипа, които снимахме по мои текстове/стихотворения. Така се появи проектът “How 2 Break A Heart In 7 Days”, video book, чиято премиета беше миналата година. И понеже е двуезичен – на български и на английски,  имахме удововолствието да го предствим досега в Лондон и в Брюксел, видео книгата беше показана миналото лято и на Аполония в Созопол.

За какво се разказва в новата Ви книга “50 нюанса с Иво”? Толкова много любов ли има, или толкова много нюанси?

-Събрах в “50 нюанса с Иво” мои текстове/стихотворения, които са били част от мои книги, включително и нови. Поезията беше първото нещо, което ме запали по литературата. Любовта има сигурно много повече от 50 нюанса.  Понякога тя не може да се опише или разкаже. Разказваш я на света по начина, по които искаш да я разкажеш, а не непременно такава, каквато живее тя в теб. Може би, когато я изричаме, се опитваме да намерим отговори, да си обясним понякога необясними междуличностни отношения, да отправим вик в пространството, надявайки се, че все някога, някъде, по някое време – любовта ще ни чуе. Понякога любовта идва само един път, като в романите на Маркес – веднъж и завинаги. Понякога се завръща. Любовта може да бъде не само чувство към любим човек. Случва се в един съботен следобед да намериш на улицата малко кученце, да го прибереш, то да заживее в дома ти и в един момент да си дадеш сметка, че много го обичаш… 

Журналистическата Ви кариера е започнала в предаването “Ку-ку”, какво мислите за хумора днес? Къде е границата между смешното и тъжното?

-Понякога имам черен хумор. Понякога само моите най-близки приятели, които ме познават добре, могат да разберат хумора ми. Мисля, че ако нямаме чувство за хумор, ако не се смеем и на лошите неща в живота ни, сме изгубени. Да, имах уникалния шанс пред 1990 г. да попадна в екипа на студентското предаване “Ку-Ку” и това сложи началото на моята ТВ биография. А от дете още исках да се заминавам с телевизия. Наистина, в живота ни много често смешното и тъжното вървят ръка за ръка. И в това няма нищо страшно, дуализмът е част от живота на човечеството – има ден и нощ, пролет и зима, усмивки и сълзи. Хуморът днес като че ли поизчезна, дните ни са изнервени и напрегнати, но когато в куца ситуация кажа умишлено нещо смешно, хората около мен се разчупват и напрежението се изпарява.

Как ще се казва следващата Ви книга?

-Опитвам се да финализирам един роман – “Сестри”, криминален, мистерия. Историята е за убийство, за което всички знаят, но никой нищо не казва, страхувайки се, че волно или неволно, с действие или с бездействие е допринесъл за това престъпление. Все нямам време, но трябва да намеря да го довърша.

Кое е най- ценното Ви качество?

-Хммм, сам да се оценявам е трудно. Мисля, че съм комуникативна личност, не обичам бездействието, опитвам се намирам някакъв смешен контекст дори в най-неприятните ситуации…

Диана Юсколова, AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist