Иван Василев Ненов е български художник и скулптор. Автор е и на критични статии по въпросите на изобразителното изкуство. Известен е със своите портрети и актове на жени. Роден е на днешната дата, 17 май, през 1902 година в София.
Когато през 1997 г. Иван Ненов, почти столетник, си отива от земния свят, България не съзнава, че се прощава с най-големия си авангардист и с един от най-великите си художници. Защото извън професионалните кръгове забравата е начин на живот. Днес вече името му се прокрадва в училищните учебници по история. Така и трябва да бъде.
Още през 30-те и 40-те години на миналия век, след многобройни пътувания из Италия, Франция и Германия, художникът бърза да донесе в родината си ентусиазма на авангарда, който бавно и трудно пробива балканската атмосфера. В неговите картини виждаме емблематичните за периода женски тела и прозорци, пейзажи, портрети, автопортрети… От прочутата „Мома” до социалното платно „Безработна”, от „Край морето” до възхитителната, предизвикала много спорове „Балкон с виадукт”, художникът разказва за своите търсения и съмнения, за вливането на европейското в българското художествено съзнание. Неговите творби не остаряват и не губят лиризма си, преминават през годините, насищайки ги с нежен, светъл колорит.
Приживе Иван Ненов не се радва на много самостоятелни изяви. Дни преди първата му голяма изложба през 1944 г., бомбардировките над София унищожават почти сто негови творби. През петдесетте е заклеймен – съдба на почти всички значими творци – като формалист и е изхвърлен от Академията. Първа индивидуална изложба му е разрешена едва през 1975 година.
На трудния му житейски път е посветен филмът на режисьора Владимир Ангелов „Момчето пред прозореца”, в който са включени уникални интервюта с художника и много архивни документи и кадри, представящи артистичния свят у нас през миналия век.
В картините на Ненов се усещат различни влияния: от Сезан през Пикасо; от посткубизма, през футуризма до неокласицизма. Творчеството му се отличава с лиризъм и изтънченост, с разнообразие от стилове на работа, но и с оформен личен стил във всеки един етап и период.
На заглавната снимка: “Обсъждане на картина”, 1952, автор Асен Василев (Владимир Димитров – Майстора, Иван Ненов, Крум Кюлявков, Кирил Цонев, Богомил Лазов, Стоян Венев, Борис Колев, Драган Лозенски, Борис Елисеев, Любен Стоименов, Иван Йорданов, Григор Попдимитров, Васил Евтимов, Никола Иванов – Шаната, Райна Евтимова, Евтим Томов, Богомир Лехчански, Асен Янчев, Владимир (Поп)Григоров, Мордохай Бенцион и самият автор на картината Асен Василиев)
AFISH.BG