ПОЕЗИЯТА НА ЖИВОТА
На * * *
“Кой би желал на сенки да се наслаждава,
С които същността чужд облик получава
И мамят те надеждата с лъжлива власт?
Да гледам истината гола искам аз!
Пък нека с бляна ми да рухнат небесата
И в миг реалността да окове
Духа свободен, полетял към върхове
На безграничните възможности в царствата –
Да се надвие трябва той самият,
Така свещената повеля на дълга
И на неволята мъчителна вика
Дваж по-смирен ще го открият.
Щом истината вече те гнети,
Как ще търпиш необходимостта?”
Така от пристана на своя опит ти,
Приятелю, възкликваш най-сурово
И с укор гледаш на привидните неща.
Уплашени от строгото ти слово,
Побягват Ерос и крилатият му сонм,
Замлъкват музите, а Хорите игрите
Прекъсват, снемат си венците
От хубавите къдри с жален стон.
Строшава златната си лира Аполон,
А Хермес – жезъла вълшебен със змията.
И на живота от посърналия лоб
Се свлича розовото було на мечтата –
Светът показва се, какъвто си е: гроб!
Синът на Китерея от очите дръпва
Превръзката, проглежда любовта,
В божественото си дете в миг зърва
Преходна твар, изплашва се и хуква тя.
На красотата младото лице старее,
Дори по твойте устни леденее
Любовната целувка – в радостна забрава
Сърцето ти окаменява.
Манускрипт на Фридрих Шилер
КЪМ МУЗАТА
Как ли без теб бих живял, не разбирам – но ужас изпитвам,
Гледайки толкова хиляди как поминуват без теб.
Титулната страница на “Вилхелм Тел”
СИЛАТА НА ЖЕНАТА
Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие;
Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв.
Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява,
Ала жената владее – и нека! – единствено с чар.
Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата,
Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец.
Истински властна е само женската хубост в жената:
Щом появи се, в появата вече е нейната власт.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
