Роден в семейството на богат венециански търговец на хартия и по неизвестен начин успява да се изучи като певец и изтъкнат цигулар. Тъй като не е член на гилдията на изпълнителите, няма възможност да свири публично и затова се насочва към композирането. За разлика от други композитори от това време, той не търси назначение в църква или благороднически двор, а действа като независим композитор – сам наричайки себе си „dilettante veneto”.
Албинони остава да живее във Венеция през целия си живот, като се жени за оперната певица Маргарита Раймонди. Той написва най-малко петдесет опери, но е най-известен със своите концерти за обой. Той е първият италианец композирал такива концерти. Съвременниците на Албинони сравняват музиката му с тази на Корели и Вивалди. Неговата инструментална музика привлича вниманието на Йохан Себастиан Бах, който написва поне две фуги по теми на Албинони и постоянно използва неговите басови линии като упражнения за учениците си.
А що се отнася до прочутото му „Адажио в сол минор”, (Adagio In G Minor), то е реконструкция (или по-скоро композиция) на Ремо Джацото, биограф на композитора, от 1945 г. и е основано на кратък фрагмент от бавна част (най-вероятно за трио соната), който той открива сред развалините на Дрезденската държавна библиотека.
Само че в цял свят тази творба е „Адажиото на Албинони”. И така е редно, нали?
AFISH.BG