“Семейният ни живот не я направи щастлива — не й беше добре още от самото начало. Не бях щастлив и аз, защото твърде скоро тя започна да ми повтаря, че всичките й приятели, а най-вече нейното семейство непрекъснато й говорели, че нашият брак нямало да издържи и пет дни.
Не можех да ги опровергая, защото още след първите месеци разбрах колко са прави. Но това не ме дразнеше, защото съм от тези хора, чието спокойствие не можеш да нарушиш.
А пък ако искате да чуете истината — която, според мене, другите мъже не признават с удоволствие, — женитбата за мен значеше да смениш дома и майка си с нов дом и нова майка. Просто и ясно. Даже и пликът със заплатата не промени пътя си — предавах го всеки петък и получавах обратно пет шилинга за тютюн и за едно кино.
Това беше един от онези бракове, при които разноските по бракосъчетанието и гостите са предварителната вноска, а после до края на живота си продължаваш да разпределяш изплащането на седмици.
Предполагам, че оттук са заимствали идеята за стоките на изплащане.”
Алън Силитоу, “Картината с рибарската лодка”
AFISH.BG
