“Имам приятел психиатър, направи частен кабинет, но няма мющерии, не върви много. Викам му доторе, няма ли луди в тоя град, бе мама му стара. Той вика братко, пълно е с луди, ама не щат да си плащат.
Е, така е и в любовта, както става ясно в следващата история:
Една млада дама се е разтурила с приятеля си, след мимолетна връзка. Тя има много добро чувство за ирония, освен това е метър и осемдесет, така че започвам:
– Видях го вчера, страда човекът – гласът ми е равен. – Каза, че е вложил много във вашата връзка…
– Така е – прекъсва ме елегантно дамата. – Вложи два пъти по 14.50, води ме на пицария.
Тя има високи скули и триъгълно лице, истинска наслада е да я гледаш саркастична. Нищо не потрепва, гладко изражение. Аз стискам зъби, за да не се захиля с глас.
– Е, той е такъв типаж, духовен. Повече е по изкуството, по книгите.
– Да, препоръча ми няколко. Казах, че ще ги прочета с удоволствие, нека ми ги даде, той каза, че ги има в Читанка фри, няма смисъл да ги купуваме.
Вече си хапя устната, за да не рева като мечка. Продължавам по конспекта.
– Вие сте имали любовна нощ, предполагам, може би е добър в леглото?
– За леглото не знам – тя ме гледа, без да трепне.- Той взе хотел за 50 лева и аз внимавах да не се допра до нещо случайно, така че бяхме прави. Но не е оставил дълбоки впечатления, въпреки всичко.
На думата дълбоки прави едва доловима пауза. Искам да ѝ предложа брак моментално, но не знам дали не е невъзпитано да сменяш рязко темата в светски разговор.”
Емил Кошлуков
AFISH.BG
