На 19 години заминава за Холивуд, но след като поработва кратко като момче за всичко, се връща в родината си и се записва в армията. Отслужил три години, Бесон се завръща към киното, отначало като режисьор на музикални клипове, а след това и като асистент режисьор в „голямото” кино. За дебют може да се счита късометражния „Предпоследния”, а първият му пълнометражен филм става заснетия на черно-бяла лент с цел икономии „Последната битка”.
Новоизлюпеният режисьор е причислен към имената от втората френска Нова вълна (започнала с Жан-Жак Ано и Лео Каракс). Дебютът му се оказва успешен — „Последната битка” получава две награди на фестивала на фантастични филми в Авориаз и още десетки други призове.
След година успехът е затвърден с „Метро” (1985). Там вече ясно си проличава специфичният стил на Бесон — гърмяща смес от напрегнато действие и мелодраматизъм. Героите в този и следващите му произведения ще се занимават със своеобразно „гмуркане” в друга, несвойствена за тях реалност – независимо дали са килъри както в „Никита” и „Леон” или гмуркачи както в „Синята бездна”. Контрастният баланс между вътрешния и външния свят позволява на режисьора да описва ярки герои, да създава феерия от действие и страсти.
През 1988 г., Бесон снима изключително красивата лента за романтиката на подводния свят „Синята бездна”. Филмът, проникнат от носталгията по детските години и и преклонение пред професията на гмуркачите и кумирът му Жак Майол, носи на Люк пари, няколко номинации за „Сезар” (който в крайна сметка печели постоянния композитор на Бесон, Ерик Сера) и култова слава.
Един от върховете в режисьорската кариера на Бесон става следващият му филм „Никита” В лентата най-ярко се проявява типичния стил на режисьора. Филмът има касов успех и в САЩ, а Бесон вече се радва на всеобщо признание като режисьор със световна слава.
Доходите получени от двата предишни проекти, позволяват на Бесон отново да се върне към морската тема през 1991 с абсолютно некомерсиалния научно-популярен филм “Атлантис”. Подводната одисея в духа Кусто става своеобразно прощаване със света на детството, несбъднатите надежди и признание в любов към киното.
В следващия си, шести по ред филм „Леон”, Бесон развива образа на мрачния килър, заявен още в „Никита”. Режисьорът за първи път позволява на актьора Жан Рено да разкрие напълно таланта си. Образът на по детски непосредствения, но иначе сериозен професиоален убиец, е показан чрез историят на взаимоотношенията му с 12-годишно момиче, изиграно от Натали Портман. Смесицата от американски постановъчен размах и френска сантименталност, независимо от зашеметяващия успех, така и не печели нито един „Сезар”.
През 1997 г. излиза новият филм на Бесон „Петият елемент”. Люк привлича световните кинозвезди Брус Уилис и Гари Олдман и тогавашната си съпруга Мила Йовович. Похарчени са $90 млн., но филмът по европейски ироничен и по американски прям, си връща парите, като събира $266 млн, – независимо забележките на някои критици към режисьора за американизация и загуба на оригиналния авторски стил.
Със следващия си проект Бесон се насочва към историческата тематика – “Жана Д’Арк” отново с Мила Йовович в главната роля, плюс Дъстин Хофман, Фей Дънауей и Джон Малкович.
Следващите 6 години – докато се връща към режисурата с романтичната комедия „Анжела”, Бесон пише сценарии и продуцира („Целувката на дракона”, „Уасаби”, „Транспортер”, „Такси” – 1, 2, 3 и накрая 4, „Предградие 13″, „Фанфан Лалето”). Последният му голям режисьорски проект е трилогията „Артур и минимоите”, която също му носи успех и сред най-младата аудитория. Видно от неговата филмова дейност, да, киното не е животоспасяващо лекарство, но аспиринът много често ни помага да свалим температурата на ежедневието и да спрем главоболието поне за времетраенето на една лента.
Люк Бесон за киното:
“Във Франция имаме следния проблем: не можем да признаем, че киното е индустрия, но и също така е и забавление. Смятам, че имаме погрешна представа за комерсиален, интелектуален и художествен филм. Защото всички филми са комерсиални. Когато отидете да гледате филм на Жан-Люк Годар, плащате същата цена. А повярвайте ми, той прави много повече пари с филмите си, които струват по един милион долара, от много други хора. Двама човека в една кухня за два часа, заснети в черно бяло и вие си казвате, „О, това е толкова арт.” А всъщност, това е много комерсиален филм, защото не струва нищо.”
„Киното никога не е спасило нечии живот. То не е лекарство, което може да направи това. То е само аспирин”
AFISH.BG